Дана видя за пръв път дъщеря си, Мария, един жегав, августовски следобед, докато седеше на синята пейка под асмата и чакаше да се захлади, да се чуе хлопката на козата по улицата, та да отиде да й отвори и да я прибере. Точно пред нея, на десетина крачки,