Седнах на полянката при чешмата. Затворих очи и се заслушах в звуците – щурци, птици, жужене, вятър... И този неповторим аромат, който омайва. Аромат на бор, трева, бъз, цветя...

 ( пълен текст » още 5224 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Пое си дъх и се взря в огледалото. Сблъска се с уплашените си очи. „Вземи се в ръце, Мелек – каза си. – Няма страшно, момиче, той вече не е такъв…”

 ( пълен текст » още 8952 знака | 11 коментара | оценка: 5 ) 

В горния край на лозята, дето изпод пръстта се подават разни камънаци, стърчи един кръстообразен камък, а до него – друг един – нисък, продълговат, малко напомня латинската буква ‚зет‘. Според както разправят старите хора, тия камъни някога, много, много отдавна, са били двама души.

 ( пълен текст » още 5226 знака | 9 коментара | оценка: 5 ) 

Съблече вехтия си сукман и останала по бяла кенарена риза, боса нагази в избуялата коприва. Погледна за сетен път към небето, прекръсти се и стъпи на големия камък до герана. Слънцето се удари в дълбокото му дъно и се пръсна като шарена стомна.
,,Мамо...“ 

 ( пълен текст » още 14306 знака | 9 коментара | оценка: 5 ) 

Сара вървеше – 10 крачки до ъгъла, откъдето започва нейната улица. Усети сърцето си в гърлото, лицето ѝ пламна. Какво по-грозно от изчервена мургава кожа? От слепоочията ѝ рукнаха щипещи ручейчета, слабостта, свила се като котка в нея, подкоси краката ѝ.

 ( пълен текст » още 7401 знака | 7 коментара | оценка: 5 ) 

- Махай се, махай се, махай се! – крещи мама на едно тънко сребърно змийче, което пълзи точно пред прага. - Ще ми се правиш на рекичка, да те прескачам!

 ( пълен текст » още 7748 знака | 13 коментара | оценка: 5 ) 

Чук-чук, вътре ли си, бабо? Няма отговор. Открехвам вратата. Мирише- повръщано, урина, фекалии. От тук нататък повече не дишам с носа.

 ( пълен текст » още 4220 знака | 7 коментара | оценка: 5 ) 

Реката беше застинала като огромно, протяжно парче зелена слюда, гънещо се между двете длани на тропическата гора...

 ( пълен текст » още 4427 знака | 7 коментара | оценка: 5 ) 

След шест години войната приключи. Шест години на страх, глад и смърт. Шест години на неизвестност дали днешния ден няма да ти е последен. Но най-накрая свърши. Войникът оцеля.

 ( пълен текст » още 8881 знака | 9 коментара | оценка: 5 ) 

А го мислеше за мъртъв. Беше повече от убедена даже. Не бе възможно онова съвпадение да е случайно. Вярно, тя не вярваше в провидението или както там се нарича онова, което превръща хората в заложници на собствените им страхове.

 ( пълен текст » още 9209 знака | коментирай | оценка: 5 )