Никой не можеше да предположи, че са братя. При по-внимателно вглеждане или при предупреждение се откриваха сходни черти, главно в областта на веждите, но ако някой ви подготви, то и вие ще забележите такива прилики дори при хора от различни континенти.

 ( пълен текст » още 14707 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Миналата пролет, когато почина дядо, се наложи да ида до Мамин дол – да занеса хабер на бай Петко, та ако иска, да дойде на погребението.

 ( пълен текст » още 11146 знака | 12 коментара | оценка: 5 ) 

Игривият летен бриз се носеше откъм морето, подскачаше по пяната на морските зайчета, издигаше се над тях, после отново се спускаше в падината между вълничките, отпечатваше там ситните бръчици на порива си, след което се оттласкваше от снежнобелите им гриви и тази игра го караше да сияе от щастие. И ние сияехме – шарената въртележка на лятото ни завихряше от капанче на капанче, от кръчмица на кръчмица, но си имахме и наше любимо място. Както човек, като тръгне по широкия свят – хем му е хубаво да гледа шаренията му, хем с едното око все към дома си гледа. Та и ние така. Където и да седнехме – то беше само да видим хората какво правят и на какви се правят. Младост – всичко, дето хвърчи, се ядеше!

 ( пълен текст » още 18885 знака | 10 коментара | оценка: 5 ) 

Колебаех се какво да сторя - да си налея чаша Хенеси или да запаля пура. Направих и двете. Трябваше да чакам. Вече бях отворил купола на обсерваторията си в Парамун - дребно трънско селце. За не повече от час 60- сантиметровото огледало на телескопа, направа на Carl Zeiss Jena, трябваше да се темперира. Обичам последните септемврийски дни. Ухаят на начеваща есен - нежна и мързелива като паяжина. Днешният 21 септември 2012 г., петък, бе точно такъв. През деня бе преваляло, а сега по небето имаше само няколко облачни парцалчета, осветени от първата четвърт на Луната.

 ( пълен текст » още 15155 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Голямата любов умря. Не сърцераздирателно, не шокиращо внезапно. Агонията й започна отдавна – в мига, в който спря да Я целува страстно.
Тя не се възпротиви, не го укори, не направи сцени на ревност. Може би дори не забеляза, или поне не в началото. Беше много заета. Заета да твори прекрасности. Заета с поредния успешен миг. Заета да утешава приятели… и да се извинява…. Много заета. Една неприлично интелигентна блондинка, преуспяла (въпреки бежово-русия цвят на косите си), с фини черти, леко сериозна и в същото време по детски любопитна усмивка и две сладки трапчинки.

 ( пълен текст » още 7818 знака | 8 коментара | оценка: 5 ) 

В памет на дядо ми Стойко, който до края на дните си не забрави Селиолу

Деля се приготви да легне до мъжа си – Димитър стискаше очи, но едва ли беше заспал. И той ходеше угрижен като повечето глави на семейства в българската махала, а нощем се мяташе насън. Размирно време беше, война – Одринска Тракия се удави в християнска кръв, много родове поеха към България. Осемте й деца спяха – уморени ангели, свекърът и свекървата си бяха легнали. Пак я преряза болката в кръста – беше станала тежка, до 2-3 седмици трябваше да роди. И тъкмо подгъна крак на постелята, когато ратайчето захлопа по вратата:

 ( пълен текст » още 2746 знака | 24 коментара | оценка: няма ) 

“Безценните ни спомени
са разбити и осакатени”
Amnesia, Tristania

Седнах на най-хубавата маса за двама, въпреки че на нея вече имаше табелка “резервирано”.
- Няма проблем – каза сервитьорката, младо момиче с русокестенява коса на плитка и сиви очи. – Резервацията е чак за седем часа.
Знаех точно какво ще поръчам, но се престорих, че преглеждам менюто.

 ( пълен текст » още 18782 знака | 18 коментара | оценка: 5 ) 

Точно по обяд автобусът от града за санаториума, натоварил пътниците от гарата, изпълзява до най-високата точка на превала, или Гърбината - както местните хора го наричат. Тук пътят се раздвоява - след широк завой надясно автобусът ще продължи за санаториума, а в ляво се отделя тесен макадамов път за Горица.

 ( пълен текст » още 11609 знака | 10 коментара | оценка: 5 ) 

По действителен случай

На 5,000 метра от земята, Дженифър Бел се прощаваше с живота. Спряха да сервират алкохол още преди да започне снишаването, обаче тя си имаше запас за спешни случаи. Извади стограмката от дамската си чанта и успя да удари юнашка глътка преди да затресе отново. Стюардесата я погледна кръвнишки. „Всички ще умрем, даже ние в първа класа”, прошепна Дженифър поверително на съседката си по място.

 ( пълен текст » още 9029 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

Поньо, или Панайот, беше от емблематичните луди на града. Денонощно кръстосваше улиците с някакво проскубано куче и с неизменното въженце в ръцете си, което въртеше неуморно. Беше около четиридесетгодишен и кротък, но ако се случеше да го наобиколят хлапетии, да подвикват и да го замерят с камъни, побесняваше и крещеше: „Ааааа! Ефеее! Чужд баща, ааааа! Рижата вещицааа!”. Децата хукваха – ужасени от смъртна опасност плъхчета, грамадният Поньо се тресеше в конвулсии няколко минути и повтаряше едно и също, после се успокояваше и продължаваше по пътя си.

 ( пълен текст » още 13897 знака | 37 коментара | оценка: няма )