... в дворчето със мъхестите дюли ръсят пеперудиците прах,
толкова несетно мина юлий! – и къде се дяна? – не разбрах,
иде Август – бавен император, с мантия през дюните свисти,
и сече тръстиките ми вятър! – мачка ги със пламнали пети,
млъкнаха черковните камбани – лудият цани се за клисар! –

 ( пълен текст » още 649 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Сега съм надживяла суетата
и бавно се завръщам към първичното.
Какво да отнеса със мен оттатък,
освен това, което съм обичала?

 ( пълен текст » още 795 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Къде ли си? Поспри се за минута!
Измисляй ми най-бялата магия!

 ( пълен текст » още 753 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Какво ли дириш тука, птиче клето,
сред лудницата в градския коптор?
Избягай някъде далеч, където
расте калина или дъхав бор.

 ( пълен текст » още 774 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... понякога отварям през нощта
кутийката с хартийките на мама –
за кой ли път "Обичам те!" – чета
в изпратена от тати телеграма,

 ( пълен текст » още 885 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

И много думи –
каза –
съм ти дал,
по-тежки от сълзата на осъден.

 ( пълен текст » още 1200 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

... дали защото моят ден расте и тихичко към своя край възлиза,
се радвам всеки ден като дете на лятото, на слънцето, на бриза,
на шеметно момиче под дъжда със мократа си роклица на дипли,
на Достоевски с черната брада, на томчето със джунглите на Киплинг,

 ( пълен текст » още 747 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Душата ми е мост невидим
между небето и земята.
Нима е време да си ида,
щом гаснат, тихи, сетивата?

 ( пълен текст » още 552 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Вдъхновено
от "Тихо, бурно затишие..."
на Аделина Дойчева

Удавих се в усещане за грях
във бурните води на паралела.

 ( пълен текст » още 845 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Щом дойде есен нейде по света –
от всички най-красиви са брезите.
И ронят злато техните листа
по птичите маршрути към Египет.

 ( пълен текст » още 759 знака | 2 коментара | оценка: 5 )