Започнах да се взирам все по-дълго в реката, що безпаметно тече,
полегна ли под залеза на хълбок, взех да сънувам лятното щурче,
в лъки – сред треволячета зелени, да дишам във премъдри синеви,
спокойно гледам в идните Вселени, душата ми през тях ще си върви,

 ( пълен текст » още 745 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... понеже си обичам този свят,
и знам, че подир него няма други,
живея – неизказано богат! –
със римичките – моите съпруги,

 ( пълен текст » още 690 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Навярно в мен живеят двама души – и е прекрасен сговорът им тих.
Единият – доде цигарка пуши, то другият нарежда стих след стих.
Понякога играят цял ден табла, или ме бият – зверската! – на шах.
И напоследък взех да им се радвам, и мисля – същините им разбрах.

 ( пълен текст » още 901 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... започнах да се радвам на света, когато взех полека да старея,
дори веднъж подсвирнах със уста! – седалка ми отстъпиха в тролея,
безплатно във фризьорския салон момичето брадата ми подстрига,
наместо благодарност, с тих поклон ѝ подарих последната си книга,

 ( пълен текст » още 1029 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... нали съм по рождение кретен, мечтая си за пролетните птици,
как искам да се будя всеки ден във свят без вируси – и политици,
да дишам пролетните светлини – и слънчице душата ми да нежи,
дали ще доживея светли дни без кражби, без убийства и грабежи,

 ( пълен текст » още 887 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

... понеже свършват земните ми дни, а Бог ми обеща добра неделя,
една мечта душата ми плени – във по-човечен свят да се преселя –
където всеки срещнат ми е брат, където никой никого не мрази,
и никой в новините по обяд не ми се вре с министри и джамбази,

 ( пълен текст » още 732 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

преглъщаш спомена от оризовите ми пръсти
солта по миглите

 ( пълен текст » още 395 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

… понякога се случва и това, особено – когато съм кефлия,
да тръгна бос по меката трева – и светлина от изгрева да пия,
да вдъхна дъх на момина сълза, едно врабче да ми изчурулика,
и сладък сок от бялата бреза да ми смълчи – поне за миг, езика,

 ( пълен текст » още 727 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Да си представя вечността – не мога.
Но всеки миг е тъй необратим:

 ( пълен текст » още 610 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

... тъй както меката трева разпуква тихо тротоара,
и само миг подир това, поглеж – и стръкче-две прокара,
и грейне слънцето след миг, и миг подир това изчезне,
и Вечността – на хвърлей вик, отваря черните си бездни,

 ( пълен текст » още 749 знака | коментирай | оценка: няма )