Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | |
|
|
|
|
[ добави събитие ] | Когато мравката пълзиПубликувано от anonimapokrifoff на 15.09.2019 @ 12:23:20 (83 четения) автор: Albatros... седя под белите брези – потънал в есента си чичко,
когато мравката пълзи, наострил слух, аз чувам всичко –
аплаузи в птичите криле – гмеж от небесни ескадрили,
ветрец вдън сънното поле, поел на път с валма бодили,
Вулканична пепел си сега, любима моя,
моя невъобразима,
Последният парцелПубликувано от anonimapokrifoff на 10.09.2019 @ 10:26:12 (68 четения) автор: AlbatrosЛула тютюнец в памет на баща ми.
Гроб номер три. Последния парцел.
Повехналите мамини циклами
на кръст прелях с резливия отел.
Спокойният човекПубликувано от anonimapokrifoff на 05.09.2019 @ 12:51:39 (143 четения) автор: daroПриседнал е на камък, гол до кръста,
препича се спокойният човек
и замислен, златна сламка дъвче.
Автопортрет с книгаПубликувано от anonimapokrifoff на 05.09.2019 @ 12:49:31 (63 четения) автор: Albatros... най-смисленото място на света е моята притихнала алея,
където вечер книжица чета – и в светлите ѝ мъдрости се рея,
заграждам си ги с черния молив, и с радости душата ми се пълни,
дори забравям, че съм още жив, и че съм пътник в думите безмълвни,
ПовеляПубликувано от Administrator на 02.09.2019 @ 19:27:44 (85 четения) автор: pastirka"Постилаш небе върху птичите длани" -
коментар от Десислава Великова (mariy-desislava)
Понякога небето е мираж.
Напукани са устните на здрача.
Последният ден на АвгустПубликувано от anonimapokrifoff на 31.08.2019 @ 11:19:50 (68 четения) автор: AlbatrosЖивот покрай морето си живея! – реша ли, че ми писне от града,
и – леко трезвен, смъквам се на кея – да си развея бялата брада,
понякога посрещам сутрин бриза, изпращам вечер късния мелтем,
и под слънцата вехтата ми риза се сбръчка, сви се, прежълтя съвсем,
| | |
|
Последният ден на Август » показани от заявени |
Публикувано на 31.08.2019 @ 11:19:50 (68 четения)
автор: Albatros » раздел: Избрано поезия
Живот покрай морето си живея! – реша ли, че ми писне от града,
и – леко трезвен, смъквам се на кея – да си развея бялата брада,
понякога посрещам сутрин бриза, изпращам вечер късния мелтем,
и под слънцата вехтата ми риза се сбръчка, сви се, прежълтя съвсем,
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|