На всичко свикна тя със мен в света –
на бой и студ – душицата ми куча,
днес – видя ли заключени врата,
готов съм тутакси да ги отключа,
за брата си да мина през стени,
... три крадени талиги със злата върху баира залезът изсипа,
доде молитвата си дочета, и мракът взе да дърпа черна дрипа,
добър бе Господ в този Божи ден, запали ми свещицата във храма,
парчето хляб го сподели със мен, а двете риби ги приготви мама,
с ракийцата от бащиния юз си помълчахме –
Нагазил в туфи пролетни роси, и глутницата охлювчета смачкал,
съседът днес тревите окоси във двора със моторната косачка –
поде се дълъг мирис на бензин, примесен с дъх на мъртво треволяче,
отсече той и храстчето жасмин – и мама на перваза взе да плаче,
... какъв фасон ме е измислил Бог,
дали за мене мислил е изобщо? –
ударил ме е с двеста волта ток
и ме е хвърлил в мъчната си общност,
и – ей ме, на! – ухилен до уши,
... защо ли ветролея бяла риза по прашните си друмища в света? –
животът ми към своя край възлиза – започнах некролози да чета,
да се заглеждам в бабките на припек, във скутеца си скръстили ръце,
в дошлите щъркелици от Египет – замътили Вселенското яйце,
след облачето бяло из простора да изфиряса нейде моят ум –
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010
Онлайн са:
Анонимни: 432
ХуЛитери: 4
Всичко: 436
Онлайн сега:
.JPG)
