Сияйният следобед на декември
се вписва точно в личната ми възраст,

 ( пълен текст » още 1070 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

... печално е да скиташ по руини и да си Никой, сам във вечността,
преминал вихри в гибелни пустини – и кротнал се на края на света,
от ден на нощ по-чужд и непотребен, незнаен като образ във албум,
да няма със кого да хапнеш хлебец и да вървиш по своя дълъг друм,
забравен и от чужди и от свои! – от Господ Бог дори неприпознат,

 ( пълен текст » още 712 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Тихо, тихо, много тихо -
чак ти се доплаква,

 ( пълен текст » още 845 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Дворът се простираше назад,
докъдето погледът не стига

 ( пълен текст » още 531 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... да поседим край старата синия,
доде на туча боб чорбица ври,
на дядо люти чушки да му стрия,
ония! – дето огън ги гори,

 ( пълен текст » още 713 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... листопадът тихо си окапа, вехнат – голи, старите липи,
котаракът кротко ближе лапа, търка си очите – пак ще спи,
в двора две прегърбени смокини свеждат се над припека златист,
вятърът подкара Бокерини, сетне метна Шуман, Григ и Лист,
мравката с трошица-две нахраних, сипах на клошарина мерло –

 ( пълен текст » още 653 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... а някой пусна слух, че съм умрял –
и полудя ми снощи джиесемът,
потъна Варна в скърби и печал,
и траурно зави над мен мелтемът,

 ( пълен текст » още 930 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

… защо ти е да имаш всичко, щом и малкото на този свят ти стига? –
да приютиш несретник в своя дом, да чезнеш пак в любимата си книга,
бабенце под ръка да преведеш – доде в зелено пърха светофарът,
да палнеш в храма тихата си свещ и Господ да те види през олтара,
на пейката си в стихналия парк да милнеш котарачето на припек

 ( пълен текст » още 760 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Мъжът на шестдесет и шест не лъже! –
все още е със Времето на "ти".
Макар че сутрин се събужда тъжен
от неосъществените мечти.

 ( пълен текст » още 925 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Разпиля се навън в посребрени мъниста росата.
Като ласка се плъзна зеленият утринен дъх.
Над черешата цъфнала косът отключи гласа си.
И космат, и навъсен, сторък се протегна градът.

 ( пълен текст » още 1018 знака | 1 коментар | оценка: 5 )