ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация
ХуЛитери:
 Нов: Darsy
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14243
Онлайн са:
 Анонимни: 873
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 874
Онлайн сега::: BoboDux
Календар
| П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
| |
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | | 28 | 29 | 30 | |
|
|
|
[ добави събитие ] | Есенна рапсодияПубликувано от Administrator на 02.09.2022 @ 11:33:12 (154 четения) автор: YOTOVAVAНа пръст ухае и на мокра шума,
от север припълзя разчорлен мъх.
Защо не се побират само в дума
стремежите на краткия ми път?
Прочит на сутрешната пресаПубликувано от anonimapokrifoff на 02.09.2022 @ 08:47:30 (174 четения) автор: Albatros... мноо яко вали, небосводи се килват отгоре ми –
и е просто мираж онзи шеметен месец април,
даже мравките тръгват с чадъри по стволи и корени,
върху Седмата пейка на ченгелче и аз съм се свил,
Ще пиша стихове в небетоПубликувано от anonimapokrifoff на 01.09.2022 @ 09:25:47 (140 четения) автор: Albatros... на кръстопътя на света, с разпъната на кръст душица,
за първи път от сто лета не пожелах да литна – птица,
пешак – на хълмите се спрях, изгазил мъчната си угар,
освен с две шепи пътна прах, забогатях ли с нещо друго? –
застанал на самия ръб на този свят, мълча – посърнал,
Дъжд от кухата лейкаПубликувано от anonimapokrifoff на 31.08.2022 @ 08:10:16 (158 четения) автор: AlbatrosЩе изляза – да чакам дъжда,
ще поседна на някоя пейка,
и без туй слух се носи в града,
че съм само една куха лейка,
В любимата ми Гръцка махалаПубликувано от anonimapokrifoff на 29.08.2022 @ 08:42:56 (154 четения) автор: Albatros... от двора на близначките гъркини,
когато се зачерни вечерта,
ще си открадна пазва със смокини,
тъй както нявга – в детските лета,
връв чирози със дъх на саламура,
Лудият Публикувано от anonimapokrifoff на 28.08.2022 @ 08:46:49 (164 четения) автор: Albatros... той троши на гълъбите кифла, гледа ги – и тихо си мълчи,
сигурен съм – Господ се усмихва в неговите хубави очи,
подпетил световната умора, все на път по Земното кълбо,
тръгва след пияния си кораб с някакъв си луд Артюр Рембо,
гушка малко котенце на пазва, клъцва му парченце сух салам,
Край реката със златните рибкиПубликувано от anonimapokrifoff на 27.08.2022 @ 08:39:21 (164 четения) автор: Albatros... от дерето със кисели шипки, с жълта сламка в беззъби уста,
край реката със златните рибки сурна чехли към мен есента –
дъх пое, на тревата поседна, хвърли камъче в подмола тих,
сякаш беше дошла за последно да ѝ вържа две панделки в стих,
Последният римуващ мохиканПубликувано от Administrator на 26.08.2022 @ 12:55:07 (170 четения) автор: AlbatrosЕ, как да не повярвам в чудеса? – за мене всички слухове са верни,
започна да ми никне пак коса – брадата ми – и тя! – взе да се черни,
във страшна спортна форма, призори направих две-три лицеви опори,
дори отказах биричките три! – и хвърлих се в поредната love story,
Пачуърк Публикувано от anonimapokrifoff на 25.08.2022 @ 11:39:58 (142 четения) автор: Albatros... красивото навярно предстои? – и приживе се надам да се случи –
да нарисувам с маслени бои Жена със стомна върху кротък ручей,
авлиги – ято в шеметен летеж! – на юг развяло трепетно ветрило,
и мама в храма как си пали свещ и кръсти се под благото кандило,
и – непременно! – варненския кей с дълбоките закотвени мауни,
| | |
|
Пачуърк » показани от заявени |
Публикувано на 25.08.2022 @ 11:39:58 (142 четения)
автор: Albatros » раздел: Избрано поезия
... красивото навярно предстои? – и приживе се надам да се случи –
да нарисувам с маслени бои Жена със стомна върху кротък ручей,
авлиги – ято в шеметен летеж! – на юг развяло трепетно ветрило,
и мама в храма как си пали свещ и кръсти се под благото кандило,
и – непременно! – варненския кей с дълбоките закотвени мауни,
|
|
|
| |
 | |  |
 | |