Треперещата старческа ръка погали снимката.
И после мрамора.
А после и пръстта под него...
...Сълзите ни,
уви,
не връщат никого,
но спомените как ли се погребват...
Към края на пътя е винаги тъжно, защото
животът ни все се оказва отчайващо кратък
и никога своята лепта, която дължиш на Доброто,
на броя на дните си земни не ще разделиш без остатък.
Публикувано от hixxtam на 13.10.2014 @ 12:10:45 (558 четения) автор: Albatros
... навън не беше време за герои –
със трясъци небето се взриви
и – лакоми! – се лиснаха порои,
намачкаха и хора и треви,
отнейде сякаш свлече се лавина –
като стена от чер, библейски дъжд,
Когато лошите пророчества са спящи фавни,
не дишам даже - да не ги събудя,
с надеждата, че имат срок на давност.
В най-тъмните си кътчета съм ги прокудила -
Когато лошите пророчества са спящи фавни,
не дишам даже - да не ги събудя,
с надеждата, че имат срок на давност.
В най-тъмните си кътчета съм ги прокудила -
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13847
Онлайн са:
Анонимни: 441
ХуЛитери: 4
Всичко: 445
Онлайн сега:
.JPG)
