| Реката с Бялата водаПубликувано от Administrator на 22.07.2022 @ 10:52:33 (107 четения)автор: Albatros От малък съм си труден за разбиране.
И тъй ще ме опее дядо поп –
не различих изварата от сирене
и лещата – от простия бял боб.
Четене на Артюр РембоПубликувано от anonimapokrifoff на 20.07.2022 @ 10:11:45 (109 четения)автор: Albatros ... тъй както котето в панера
се кротва тихо на кълбо,
а ти прелистваш – не от вчера,
край него томче на Рембо,
и стине тъпата ти пица,
Държавата на уличните музикантиПубликувано от Administrator на 19.07.2022 @ 12:03:06 (86 четения)автор: Albatros ... да имах мъничко талант – и, гушнал своята китара,
щях просто да съм музикант на варненската жп-гара,
щях да си дрънкам от зори, и под пробягващия припек
във шапката ми не пари – а злато! – щеше да се сипе,
щях дом и челяд – и Жена, да храня с мъчните си ноти,
Лято в шепаПубликувано от Administrator на 18.07.2022 @ 16:52:28 (103 четения)автор: YOTOVAVA Влудяващ аромат на ръж и лято
луната лавандулова търкаля,
в жаравата на утрото догарят
светулките, подпалили житата.
Пеещото старчеПубликувано от anonimapokrifoff на 18.07.2022 @ 14:27:05 (111 четения)автор: Albatros В стареенето има Красота – седалка ми отстъпват във тролея.
Девойчици с бретонче на черта с усмивка отминават ме на кея.
Доде седя в припадащия мрак, и шепна си сонети от Петрарка,
сегиз-тогиз и някой мил хлапак на пейката почерпи ме с цигарка.
Спасителят на плажа ме следи – и свирката от джобчето си вади.
В смокиновия дъжд на ВарнаПубликувано от Administrator на 14.07.2022 @ 14:13:53 (92 четения)автор: Albatros Над мен небето килна се на чорчик и облакът дъждовен мях разпра,
три гларуса в смокиновото дворче на сухец свиха чорлави пера,
помъкнаха се вади край бордюра, по-дълги от несръчния ми стих,
и лодчица от вестника „Култура” край локвите на спирката си свих,
Берлинската стена ли в мен се срина, или пък младостта ми бе дошла? –
Сладко от смокиниПубликувано от anonimapokrifoff на 11.07.2022 @ 10:37:02 (91 четения)автор: Albatros ... когато заухае на смокини
във дворчето със вехтите асми,
и мама – както в детските години,
тавата на огнището тъкми –
със лозовите съчки пали чама,
Невидимият ЧовекПубликувано от Administrator на 10.07.2022 @ 14:31:07 (131 четения)автор: Albatros ... такова дребосъче съм, че вече
ме пускат в автобуса без билет! –
едно – почти невидимо, човече,
по цял ден си приказвам tête à tête,
Мама пече пиперПубликувано от Administrator на 09.07.2022 @ 13:17:37 (118 четения)автор: Albatros ... жени пекат червен пипер на туча – и в дворчето на есен зауха,
и Мурджо край колибката си куча със дрезгав лай насече ми дъха,
през прочката поде се дъх на пушек, изпука жално въгленче от чам,
денят обира кривата си круша – от мен с коричка хлебец по-голям,
и сякаш в миг дочух гласа на мама в лехите със мушкато и сакъз,
| | |
|
Мама пече пипер » показани от заявени |
Публикувано на 09.07.2022 @ 13:17:37 (118 четения)
автор: Albatros » раздел: Избрано поезия
... жени пекат червен пипер на туча – и в дворчето на есен зауха,
и Мурджо край колибката си куча със дрезгав лай насече ми дъха,
през прочката поде се дъх на пушек, изпука жално въгленче от чам,
денят обира кривата си круша – от мен с коричка хлебец по-голям,
и сякаш в миг дочух гласа на мама в лехите със мушкато и сакъз,
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|