Две стъпала до входа. Нисичка е вратата.
Влязох с поклон навътре. Чехлите ми до прага.
Да си попощят нека тръните и бълхите.
Аз ще целуна баба – моята и на всички.
... повикани от есента, развяла шапка на тояга,
и щъркеловите ята за полет взеха да се стягат –
по стълбовете във шпалир провождат късото си лято,
най-сетне тишина и мир! – смълча се жабешкото блато,
... щом слънцето се килне от умора – във залеза на гърбавия рид,
под спуканите грънци на стобора ще поседя, от друмища пребит,
зад мен ще скърца къщата на баба, и дядо пак луличка ще кади,
ще крее в мен надеждицата слаба да ги съзра – по-живи отпреди,
... световното богатство се побира понякога и в шепица една –
с приятел да изпиеш халба бира, да кротнеш с ласка хубава Жена,
подир дъжда да милнеш треволяче, да те докосне охлювче с рогца,
и на асфалта – щом дете заплаче, да му рисуваш весели слънца,
... лятото баира превали и след мен прескунди се оттатък,
в дупките на дивите пчели почнаха кълвачите да тракат,
и душица с три калпака мъх изворът на припека притули,
рой щурци, останали без дъх, изпилиха нервите на юлий,
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010
Онлайн са:
Анонимни: 431
ХуЛитери: 3
Всичко: 434
Онлайн сега:
.JPG)
