На И.

Създал те бях.
От няколко съдби, от няколко безпътици стаени,

 ( пълен текст » още 639 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

... когато на света съм се явил,
баща ми е почерпил с руска водка,
било е март, а сетне – през април,
извела ме е мама на разходка,

 ( пълен текст » още 749 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Когато вече няма да ме има,
денят ще влезе в стаята и – а!
Останало боклуче на килима,
по книгите останал звезден прах.

 ( пълен текст » още 723 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

... не мога да повярвам на април със неговия хилавичък припек,
на птиците, помъкнали над Нил писма със йероглифи от Египет,
на залезите, проснали руна, да съхнат подир преспите на хълма,
на пълнолунни нощи без луна, в които чак ми иде да се гръмна,

 ( пълен текст » още 697 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... представям си какво от този свят ще отнеса, когато си отида –
стрък мащерка от пролетния скат, едно ръбато бисерче от мида,
светулчен вихър, врабчово перце, или едно листо от листопада,
а – може би? – красиво писъмце, написано от милата ми Влада? –
трептежите на храмовата свещ, чието духче няма Бог да види,

 ( пълен текст » още 685 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... не помня откога не съм живял със всекиго така – по детски чисто,
дори да ме въргалят в рядка кал, светът ми е търкулнато мънисто,
по жестовете, в малките неща, след низ лета по прашните ми друми,
взех в хорските зеници да чета – и да разбирам всекиго без думи,
кой срещу мен стаил е остър нож, и кой сънува топлите ми длани,

 ( пълен текст » още 693 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

... и тъкмо в парка седнал бях на бира, и сякаш гледам като на екран –
една девойка тихо се гримира със скришно огледалце в бяла длан,
от пейчицата нейна дъх на фрезии – на облаче – към мене се поде –
и аз си глътнах всичките поезии! – едно самотно градско пиянде,
красавица е! – рекох си – и нейде сега я чака някой млад левент,

 ( пълен текст » още 700 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Знам, че все някога ще ме търкулне
слънцето към теб, моя кръв,

 ( пълен текст » още 622 знака | 8 коментара | оценка: няма ) 

Дъждовете ми пишат писма.
Само сядам и ги разчитам.

 ( пълен текст » още 535 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Да бях смирен!
О, само ако бях,
бих сетил сладостта да бъда никой
и в мрака на прогледналия страх
бих молил Бог да спре да ме повдига.

 ( пълен текст » още 940 знака | 2 коментара | оценка: 5 )