Вечен закон е – не падат узрелите круши
в сянката чужда на друго съседно дърво.
Аз от дете поговорки обичам да слушам,
после да свивам във клони от мисли гнездо.
Бездомна светулка – сред двора завърна се баба –
и сякаш глухарчета в празната нива въздишат.
Помилвала мълком кората уханна на хляба,
изприда дъждовния облак на сребърни нишки.
Навремето по панаирите обикаляха фотографи, някои от които си носеха реквизит: изрязани от шперплат и изрисувани силуети – на велможи, атлети, принцеси... Минаваш отзад, провираш глава в отвора, където трябва да е главата – щрак! – и ето те принц, културист, герой от приказка, каквото пожелаеш)))