Осъмвахме немигнали и нелегнали.
Цяло лято телата ни хранеше сладкият грях.
Ти мислиш, за лятото плача,
мислиш, за него ли?
Плача за нощите. Как ще живея без тях?
(Стихотворението е наивно, опит за закачка и приятелска разговорка, то няма отношение към големия въпрос дали има една Сила над нас, което за мен е безспорно.
Въпросите започват след това.)