/на Ирина Славчева/

Не отлитай, птицо моя, много надалече!
Шепата ми – още топла, а те чакам вече.

 ( пълен текст » още 536 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

Знам – бяла смърт и думите застига.
И те тънеят! – чути, неразбрани.
Щом нейде пее пролетна авлига,
веднага я огракват хищни врани.

 ( пълен текст » още 546 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... о, Боже, толкова съм лош, че всички слухове са верни –
броя звездите всяка нощ – безсънен Николай Коперник,
строя дворци от рядка кал и си живея в тях наужким,
и трупам тонове печал – забравен и от Бога Плюшкин,
заспивам с томче на Карл Май или със вчерашния вестник,

 ( пълен текст » още 1075 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

... момичета, от други свят дошли, нетрайни, ненадейни, тъй красиви! –
за вас ли пях със Третите петли и вихрех светлоструйните ви гриви?
За вас ли през поляните с цветя вървях със стиска летни маргаритки?
И в младостта – която отлетя! – разтърсвах ви косиците на плитки?
По цяла нощ в притихналия парк ви рецитирах Лермонтов и Пушкин,

 ( пълен текст » още 875 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

(Живот с Аспергер)


Сигурно е багрено проклятие
да възприемаш всичко буквално,
без следа от намек или шега.

 ( пълен текст » още 695 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Баща ми, моят детски исполин и моя първа истинска опора,

 ( пълен текст » още 1186 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Защото все надава ухо и напряга окото,
да чуе и види, за нещо си да поговори,
аз повдигнах душата си мъничко по-нависоко –
в една книга.
Къде по-нагоре?

 ( пълен текст » още 576 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Ех, пролет моя тихата печал,
на светлата ти същност не отива,
разтваряш цвят, невинна и красива,
в косите кичур – рано побелял.

 ( пълен текст » още 519 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... от болките се учех да съм благ, и през сълзи да пея светли песни,
да не приемам никого за враг, преди юмрук в лицето ми да тресне,
понякога се случва да греша, но вслушвам се във мравката по Пътя –
да си вървя с протегната душа! – и нищо моя взор да не помътя,
да вярвам, че над всекиго до мен Бог е надвесил топлите си длани,

 ( пълен текст » още 715 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Как искам да потъна в тишината,
когато свири сетното щурче,
и в подмола пъстървата се мята,
доде под мен реката си тече,

 ( пълен текст » още 752 знака | 3 коментара | оценка: 5 )