... когато есента не е дошла, а лятото не иска да си тръгва,
и привечер над голите била тавата си върти луната кръгла,
и – жадни, съхнат вехтите липи под залеза, изригнал бавна лава,
и аз усещам, че светът не спи, и сякаш с нещо скъпо се прощава,

 ( пълен текст » още 713 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... все по-добър, все по-смирен – поело в залеза човече,
изпращам своя минал ден, сполай ти, Господи далечен! –
за черния ми хляб сполай! – нахраних с него още двама,
и за чашлето с билков чай, с което ме посрещна мама,

 ( пълен текст » още 645 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

... и ето го – дойде и твоят миг,
най-сетне старините си дочака,
говориш си на български език
със хора от Държавата на мрака –

 ( пълен текст » още 791 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Прилича ми на ерес този шум
от камък, дръзнал да рани Небето.
Вдълбал е клетва в синия му ум,
подкупил е на вятъра сърцето,

 ( пълен текст » още 601 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

... росица-дъжделица щом наръси на есента мъхнатия пантоф,
във нощите на август – все по къси, щурчетата живеят от любов,
а ти се будиш в никоето време – и знаеш всичко, що ти предстои –
днес слънцето по голото ти теме пак ще рисува с огнени бои,

 ( пълен текст » още 722 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Ти ми каза тогава, че нощем върбите не плачат,
че са сбъднати сънища в меката ласка на здрача
и когато вечерникът слезе по стръмното било,
мокри къдри разпускат по речното рамо мастилено.

 ( пълен текст » още 623 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Душата ми е стъклена по залез.
А месецът – с какво ли съм му крива? –
погълнат от пълзящата му лава –
последната ми светлина изпива.

 ( пълен текст » още 610 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... ще ми завидят всичките поети,
натрупали из римичките стаж –
девойчици по летни сандалети
край мен привечер връщат се от плаж,

 ( пълен текст » още 1010 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... есента ли тихо си мълчи, сгушена в светулкова коруба,
или сетни слънчеви лъчи благо милват валога проскубан,
гущерче ли рохкавата пръст рони с опашлето си на припек,
или погна бръмбарът чевръст мравките, че да не го ощипят,
вятърът ли свирна току-що, в бориките ли шишарка пада? –

 ( пълен текст » още 671 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Мама ухае на хляб. Боже, мама ухае на хляб!
Богородица в своята слънчева кухничка шета.
Светлината повтаря гръбнака ѝ – сгърбен и слаб
и повдига ръцете ѝ, дето замесват небето.

 ( пълен текст » още 634 знака | 5 коментара | оценка: 5 )