... на път поел с разпъната душа, която знае две – и помни двеста,
започнах все по-често да греша в мълчанията, в думите, във жеста,
тъй нелогичен и несъвместим, дори на стих, с препускащото Време,
в един живот без маска и без грим! – седя и чеша голото си теме –
единствено със мъдрости богат, все тъй си трупам скърби и печали,

 ( пълен текст » още 871 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Започнах да си мисля, че Смъртта
е просто дълъг Път през необята.
И си поисках с няколко неща,
и мен да ме запомнят на Земята.

 ( пълен текст » още 801 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... навярно всичко друго е измама,
освен в часа на Третите петли
да се завърна някой ден при мама
и да забравя, че светът боли,

 ( пълен текст » още 787 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

...когато тялото не иска,
но мисълта все тъй си ще,
отново турям бяла ризка
и ставам същото дете –
с джоб лимки, прашка и фенерче,

 ( пълен текст » още 765 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Не в порастването е проблема, а в забравата... L.P.

 ( пълен текст » още 1140 знака | оценка: няма ) 

... развеял шлифера си вехт,
нестигнал нивга до Колхида,
каквото от живота взех,
със него и ще си отида.

 ( пълен текст » още 656 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... посочи ми тревите, в които ще легна при теб,
може би ще ти дойда на гости през идната пролет,
твоят бащински поглед понякога беше свиреп –
из минутите, дето криле съм разпервал за полет,
аз не зная защо с мене беше гневлив и суров,

 ( пълен текст » още 641 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... душата ми е къщичка на припек, отворена за всекиго в зори,
щом птиците се връщат от Египет, и хорицата стават по-добри,
когато благо слънчицето грейне, аз си открехвам пътните врата
и ви очаквам – братя ненадейни, дошли при мен от края на света,

 ( пълен текст » още 691 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Всеки ден е различен. Аз мразя за смърт да говоря.
Ни да паля свещта си сред храм и тълпа еретици.
Вярвам само, че има ли кой да ни гледа отгоре,
то отдавна от нас е отвърнал дъждовни зеници.

 ( пълен текст » още 835 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... когато някой ден си тръгна от този ненормален свят,
ще грохне – сиротинка кръгла, стрелката в моя циферблат,
ще се върти за всички други – и, слава Богу! – не за мен,
опечалил деца, съпруги, ще хлътна в бездната – смирен,
ще се простя и аз навеки! – с миража, че щастлив живях,

 ( пълен текст » още 655 знака | 1 коментар | оценка: 5 )