Додето още слънцето ми па̀ри – и си провождам миналия ден,
и тегля на невидими кантари доброто – нявга сторено от мен,
невям и лошотийки две-три шепи ще туря върху другата везна,
горчилките от дните си нелепи старах се да превръщам в светлина,

 ( пълен текст » още 719 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

... о, колко глупав някога съм бил,
нахалос съм трошил душа и нерви,
все вярвах, че животът е април! –
и няма да е никога ноември,

 ( пълен текст » още 827 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Живея с простите неща,
които още са възможни.
Щом спусне се над мен нощта –
съня ми нищо не тревожи.

 ( пълен текст » още 493 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... понеже мене все така ме няма, а тя по цял ден вкъщи е сама,
в тавенцето пече милинки мама – и чака да се върна у дома,
додето аз по друмища нелепи търкалям си Вселенското яйце,
наръсила е сиренце – две шепи, и мацнала ги е със масълце,

 ( пълен текст » още 728 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... когато сутрин изгрева си пия,
и сръбвам от лулицата си дим,
си знам – животът е на вересия,
озъбен пес без маска и без грим,

 ( пълен текст » още 656 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Природата понякога греши.
Не знам защо не ме направи лекар?
Щях да лекувам хорските души
със обич по клиничната пътека.

 ( пълен текст » още 486 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

Във малката предблокова беседка,
със меката си плетка във ръце,
присяда вечер моята съседка –
плете наопък, сетне – налице,

 ( пълен текст » още 814 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... дали ни помнят мъртвите с добро, или за нас не споменават нищо? –
във гробището с дъх на колендро вървя – и сякаш стъпвам във огнища,
в печал, в благоговейни тишини, потънали сред бурен, трън и троскот,
навярно смислят земните си дни
и молят се за живите на Господ,

 ( пълен текст » още 641 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Утре нали е Черешова задушница...

Години. Толкова години,
че няма кой да ги брои.

 ( пълен текст » още 292 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

... навярно е от залеза на хълма – а може би? – от идещата нощ,
душата ми със обич се изпълва, ще спя като детенце в звезден кош,
ще влезе пак във стаята ми мама, ще ми се скара, че не съм се мил,
във топличката бархетна пижама – лилав като магарешки бодил,

 ( пълен текст » още 755 знака | коментирай | оценка: 5 )