... бях някога четящото дете,
нахлуло в градската библиотека,
в която вече никой не чете! –
ни Яворов, ни Гогол, ни Сенека,

 ( пълен текст » още 842 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Навън преобладават облаци и тъмни хора.
(А днес е слънчево, около нулата.)

 ( пълен текст » още 1319 знака | оценка: 5 ) 

... по чукари, шубраци и урви,
който сутрин събуди се пръв –
най-зловещите български курви
в парламента ни смучат до кръв,
мъкнат вкъщи един кош заплати,

 ( пълен текст » още 702 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Живея на Земята втори век.
И много скоро може да ме няма.
Ала живях ли като бял човек?
Или бе всичко зрителна измама?

 ( пълен текст » още 917 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Нес кафе от автомата.
Гара. Мирисът на влак.
И прощално сбогом в чата.
Път. Но не по Керуак.
И мъгла. Гнусливо сярна.

 ( пълен текст » още 579 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Да знаеше само колко ме вдъхновява липсата ти.
Как да не пиша, когато очите ти са далече от моите
и само така си припомням дълбочината на погледа ти.
Пред мен оживява всеки нюанс на ирисите ти
веднъж, като дълбоки и мътни води,

 ( пълен текст » още 2295 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Сняг на дрипи. Студ на буци. Въздухът се вцепени.
Зли – мелтемите с юмруци блъскат плажните стени.
Плажът дрипата си жълта просна в сумрачната глъб.
Гладен гларус ли ме глътна, или тъна в тиха скръб?
Вълноломът цял ден охка! – срещу бясната вълна.

 ( пълен текст » още 649 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Понякога детето в мене
обича нощем да ме буди –
помъкнало съдрано кепче –

 ( пълен текст » още 641 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... бяло котенце с черни уши,
може би зажадняло за ласка,
приближи ме – и се престраши! –
в миг ръката ми тихо одраска.

 ( пълен текст » още 715 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Светът, от дъжд окъпан, свети,
до хоризонта е зелен.
Душата хуква през полето,
не иска да се връща в мен.

 ( пълен текст » още 445 знака | 2 коментара | оценка: няма )