 | Написано по росатаПубликувано от anonimapokrifoff на 11.06.2022 @ 10:10:25 (31 четения) автор: YOTOVAVAВсе се питам – дали неведнъж
Бог се спира – света да подслуша –
как орачът се моли за дъжд,
а крушенецът плаче за суша?
ВойводиПубликувано от anonimapokrifoff на 11.06.2022 @ 10:09:06 (33 четения) автор: pepperТишина е. Навън са момчетата.
Нейде татко им делника бори.
Малко сприхав. Войвода на четата.
Своенравен. Добър. Непокорен.
Анализ на издишания въздухПубликувано от anonimapokrifoff на 10.06.2022 @ 09:14:36 (35 четения) автор: Albatros... не знам с какво заслужих участта да дишам през сапунени мехури,
животът – след граничната черта – във бездната и мен ще прекатури,
лъжа и робство вредом днес цари, а Свободата все ми се изплъзва,
и данък "Въздух" плащам си дори, и почна да не ми достига въздух,
гръдта ми ядно скърца – и кипи! – вулкан от яд, несподелена ярост,
Проговорили мълчанияПубликувано от anonimapokrifoff на 09.06.2022 @ 10:17:01 (32 четения) автор: Albatros... навярно хлябът ми е чер от проговорили мълчания,
мирише ми на гнил килер, но този гнил килер е в Дания,
тук всички сме света вода, и свети българската кочина,
и всяка глътка свобода в салама е съсредоточена,
ядем – и тъй гробовно спим, че хъркат ни дори иконите,
Спомен за ЖивотПубликувано от anonimapokrifoff на 08.06.2022 @ 10:43:24 (24 четения) автор: Albatros... понявга се облягам на перваза и гледам през саксиите с цветя
как, сякаш че през прохода Маказа, животът ми надейде отлетя,
и – сигурен съм, няма да се върне, защото е единствен и красив,
тъй стихва подир мълнията гърмел, скимуца струна скъсана по гриф,
търкулнаха се нейде синовете след хляба си – по чуждите земи,
Между Здравей и СбогомПубликувано от anonimapokrifoff на 06.06.2022 @ 11:06:51 (35 четения) автор: Albatros... дворчета със вехти калдъръми, стар хинап, смокини и асми,
дрезгави гъркини по налъми черпят с бяло сладко и фурми,
чирозът – сафрид на вързуница, съхне върху южния калкан,
и дъхти на рибена чорбица с лют червен пипер и стиска хрян,
матрапазът: – Рибе, рибеее! – вика, и почти я дава без пари,
Да дишам още миг в БезкраяПубликувано от Administrator на 03.06.2022 @ 13:29:41 (38 четения) автор: Albatros... рибарят риба да лови, орачът с рало да се труди,
хлапето в меките треви да хваща с кепа пеперуди,
и пред орлячето деца – нали чеда сме на Всемира,
да нарисува рой слънца учителката с тебешира,
крадецът да се накраде, убиецът – да се покае,
Музикален анализ на тишинатаПубликувано от anonimapokrifoff на 30.05.2022 @ 10:24:38 (32 четения) автор: Albatros... обичам те! – когато тишината се стелва благо в твоите коси,
пред роклята ти в есенна позлата във мен се ражда сякаш Дебюси,
с красивите сезони на Вивалди, в сонатите на Моцарт, Григ и Лист
готов съм да изпия две-три халби – и да ти дойда с биричката чист,
по-кротичък дори от вакло агне, да блейна кротко в твоите уши,
| | |
|
Всички твои усмивки » показани 9563 от 50000 заявени |
Публикувано на 28.09.2008 @ 16:41:34 (446 четения)
автор: elsion » раздел: Поезия
Всеки ден тя осъмва премръзнала,
до окъпана в утрото маса,
със среднощни въздишки поръсена,
неразтребена и порцеланова,
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|