WER, wenn ich schriee, hörte mich den aus der Engel
Ordnungen?... R. M. Rilke

Когато нещата си Бог заподрежда на есен
и всичко било̀ към живота възвърне отново

 ( пълен текст » още 1673 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Татко Карлсон, стани ми баща!
Аз живея под плачеща стряха.

 ( пълен текст » още 954 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... и август неусетно се стиши на хълбок в подивялата коприва,
и зайчето наостри в миг уши след лятото – което си отива,
разлюшка се магарешкият трън, от вятъра все още непосечен,
денят си тръгна, кратък като сън, и няма да се върне нивга вече,

 ( пълен текст » още 852 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Картини, скрити в паметта,
до днес не са ми дали мира –
светът – потънал в суета,
как изход в тъмното намира?

 ( пълен текст » още 761 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

... тъй както светофарът отброява секундите ни с малкия брояч,
тъй си минава глупавата слава, в която аз бях просто минувач,
дори не се надявах да се впиша в нетрайността на градската мълва,
и си летях в писателската ниша – Вселена със размери три на два,

 ( пълен текст » още 734 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... на път поел с разпъната душа, която знае две – и помни двеста,
започнах все по-често да греша в мълчанията, в думите, във жеста,
тъй нелогичен и несъвместим, дори на стих, с препускащото Време,
в един живот без маска и без грим! – седя и чеша голото си теме –

 ( пълен текст » още 858 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

На този бряг не срещнах враг,
не срещнах и приятел,

 ( пълен текст » още 469 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Август свлече жежка багреница,
млъкнаха в убийствения пек
косерът – в превитата лозница,
и овцете – в хладния егрек,

 ( пълен текст » още 732 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Пътят кротко лъкатуши
покрай глог и къпинаци.
Нацъфтели диви круши
кимат като пътни знаци.

 ( пълен текст » още 600 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

... по въжените стълби на дъжда от мене бавно лятото изчезва –
кълбо от сол, от слънце и вода, търкаля ме към сетната ми бездна,
и плажът просва мокра мукава, чадърите мелтемът ветролее,
и – сякаш мъртво малеби в тава, медузите се друсат покрай кея,

 ( пълен текст » още 734 знака | 2 коментара | оценка: 5 )