Календар
| П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|---|
| |
|
|
|
|
1 | 2 | | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | |
[ добави събитие ] |  Когато Господ ни обичаПубликувано от anonimapokrifoff на 22.02.2020 @ 12:03:07 (28 четения) автор: Albatros... и, ако пътят е добър, което ще рече – далечен,
в дълбокия небесен кър ще си мълча със тати вечер,
щом месецът се възкачи – и се търкулне из Всемира,
и баба пак ще ме сгълчи, че Шаро скъсал е синджира,
Спомен за онова момчеПубликувано от anonimapokrifoff на 21.02.2020 @ 11:47:46 (34 четения)автор: Albatros … когато бяхме мънички деца, и цял ден си играехме на плажа,
аз вечер си рисувах слънчица – и топличко ми беше, да ви кажа,
и тихичко – във шепите си две, търкалях светло бисерче от мида,
и свикнах – да измислям светове, в които нивга няма да отида,
Лист от календараПубликувано от Administrator на 20.02.2020 @ 15:30:49 (35 четения)автор: Albatros ... отива си денят – и ми е леко,
и днес живях го, праведен и чист,
почетох Гогол, след това Алеко,
послушах Бах, Вивалди, Григ и Лист,
РеквиемПубликувано от anonimapokrifoff на 19.02.2020 @ 12:57:15 (34 четения)автор: osi4kata Самотата разлепва последните вести
по назъбени стълбове и разбити огради,
Моя бяла пролетПубликувано от Administrator на 18.02.2020 @ 13:13:30 (38 четения)автор: Albatros А зимата се случи много харна,
на тръгване ми даде стрък цветя –
във стихналите дворчета на Варна
кокичето несмело нацъфтя,
Смъди като ожулено коляно този страх
и звънък е като шамар.
Страхувам се, че пак ще млъкнеш
и ще усетя липсата ти
чак в корема си.
Лодка от хартияПубликувано от anonimapokrifoff на 17.02.2020 @ 12:15:58 (37 четения)автор: FluBalu Така корава е пръстта, че ще изплюе дъждовете.
Тече река. Ще изтече навярно в мъртвото море.
Гробарят пие за това, че също може да умре
и ходи по водата бос, да пита:
– Колко ще дадете?
Изповед по никое времеПубликувано от anonimapokrifoff на 17.02.2020 @ 12:14:01 (36 четения)автор: Albatros ... започна се началото на края.
И гаргите ме грачат в смесен хор.
Спрях даже футбол вече да играя
с момчетата в училищния двор.
Когато Господ спиПубликувано от Administrator на 16.02.2020 @ 13:07:05 (31 четения)автор: Albatros Дали на мамината пазва,
или в дълбокия Всемир,
Бог винаги ни забелязва
и иска да живеем в мир,
| | |
|
 Когато Господ спи » показани от заявени |
 Публикувано на 16.02.2020 @ 13:07:05 (31 четения)
автор: Albatros » раздел: Избрано поезия
Дали на мамината пазва,
или в дълбокия Всемир,
Бог винаги ни забелязва
и иска да живеем в мир,
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13855
Онлайн са:
Анонимни: 415
ХуЛитери: 7
Всичко: 422
Онлайн сега:
.JPG)
