Имало навремето в зелената горичка,
бяло конче и една сърничка.

 ( пълен текст » още 1260 знака | коментирай | оценка: няма ) 

След разходка във гората, Ежко седна на тревата, но видя, че таз полянка-със прошарената сянка, е покрита с таралежи. Малки, боцкащи и свежи! Откъде ли са дошли?! Нямаше ги тук преди. Бяха толкова надути-като храбреци-хайдути.

 ( пълен текст » още 1835 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

ONCE upon a time ...

Хм! Нещо не е така!

 ( пълен текст » още 4405 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

На Джани Родари

Преди да бъдат измислени компютрите, преди да бъдат измислени дебелите и тънки маркери, в моето училище имаше големи черни дъски. Някъде все още ги има.

 ( пълен текст » още 2900 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

В къщичка малка
вдън дъбова горичка,
живеела бабичка,
далече от всички.

 ( пълен текст » още 883 знака | 16 коментара | оценка: 5 ) 

(посвещава се на 5 октомври - Международен ден на учителя)

Имало едно време едно малко момче. То много обичало приказките, които разказвал любимият му Педя човек.

 ( пълен текст » още 2507 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Имало едно време, когато времето било много и все хубаво.

 ( пълен текст » още 1252 знака | 7 коментара | оценка: 5 ) 

Там, далеч на изток, в страната на Изгряващото Слънце, недалеч от днешната столица Токио, на брега на залива, се намира шинтоиският храм ХашириМизу. Стръмни стълби ни отвеждат в градина с вековни дървета.
До храмовия извор, в прегръдката на бяла магнолия се е сгушил монумент с изящен барелеф. Не можех да откъсна поглед от миловидното лице на девойката в молитвена поза. Тя стоеше на морското дъно, а вълните разпиляваха дългите й коси.

 ( пълен текст » още 7336 знака | 5 коментара | оценка: няма ) 

Задухали северните ветрове и времето станало студено. Дървета започнали да събличат шарените си одежди и да се приготвят за зимен сън. Небето се сгушвало все по-ниско над земята и дните ставали все по-къси. Всички кожухчета отново се усмихвали на своите малчугани, готови да ги даряват с топлината си през студените дни. И всички те имали своята гордост – копчетата – малки или големи, цветни или прозрачни, с две или с четири дупки, пластмасови или метални, зашити с цветни конци или зашити с бели конци...

 ( пълен текст » още 10120 знака | коментирай | оценка: няма ) 

На мечока Тоно му омръзна да живее в гората. Събра малко неща, които му бяха нужни за из път, взе си най-дебелия кожух и потегли. В началото нямаше ясна предства точно къде иска да отиде. „Като повървя, все ще ми дойде нещо умно и ще реша накъде съм тръгнал.”-помисли си той. Тоно никак, ама никак не беше вървял дълго, през повечето време спеше или се разхождаше около пещерата. Най-далечното му разстояние беше до близката круша, дивачка. Там диви пчели си бяха направили кошер и събираха мед. През деня Тоно си хапваше сладки круши, а вечер се промъкваше да си открадне от медеца. „Ама, че живот!-помисли си един ден той.-Нямам приятели, само една круша и една пещера!” И точно тогава взе решение да напусне пещерата и крушата. Дори не се обърна да се сбогува с тях. „Така или иначе те не могат да дойдат с мен. Ще си стоят тук и ще очакват завръщането ми..” Тоно още не знаеше къде ще го отведе това дълго пътуване, а още по-малко се досещаше, че никога вече няма да се върне при пещерата и крушата.

 ( пълен текст » още 16965 знака | 1 коментар | оценка: няма )