| Ковид- 19Публикувано от Administrator на 16.03.2020 @ 14:28:45 (356 четения)автор: zinka Празник. Карантина.
Облачно-дъждовно.
Котката на скрина
гледа ме виновно.
На мисирките с любовПубликувано от anonimapokrifoff на 07.03.2020 @ 12:29:48 (321 четения)автор: giro Патката, скъпи съотечественици, не е като пуйката; патката, така да се каже, е разпознаваема, простичка и наивна - патешкото в нея е съвсем нагледно дори.
Седим на маса в ресторант. Аз и тя – инфантилен идиот с магнетизъм на червенокрил хоботник и Афродита, току-що родена от морските вълни и обсебила яркочервена рокля с тънки презрамки посред зиме. Говорим и се смеем. О, Боже, тя яде, говори и се смее! С мен! Дори парчето зелена салата по предните й зъби пасва идеално на двата симетрично разположени под веждите й изумруда. Играта на светлината създава прекрасни нюанси между кестенявите й чупливи коси и онова, което остави в тях едно врабче на път за ресторанта и което й спестих от страх да не разваля съвършенството.
Как спечелих уважението на съседитеПубликувано от anonimapokrifoff на 10.09.2019 @ 09:19:01 (539 четения)автор: Stratus 1.
Звъни ми телефонът оня ден баш в обедната почивка.
- Измамнициии, измамнициии! Измамиха ниии! Идвай си бързо, че току-що метнах 50 хиляди лева през балкона! – изстреля жената и затвори.
Вземам си аз втора бира и започвам да размишлявам.
Ние нямаме 50 хиляди лева. Нямаме даже 5 хиляди лева. Даже хиляда нямаме. Всъщност имаме, но ги дължим. Значи – няма как да метне 50 хиляди лева през балкона, изчислих и отворих бирата. Тя, викам си, мойта жена сигурно е превъртяла от новините по телевизора. Всяка вечер едно и също – тоя измамили, оня измамили. Ето, вчера и Иванови от втория етаж показваха по телевизора.
ВиртуозиПубликувано от anonimapokrifoff на 28.08.2019 @ 11:29:48 (402 четения)автор: mamontovo_dyrvo Това се случи преди много години. Точно когато ставахме „зрели” хора. В смисъл, че щяхме да бъдем единадесети клас. Имам си един приятел. Ваньо. Ваньо Гаврилов. Разбира се двамата имахме и други приятели. В ония години, когато зрелите хора се обръщаха един към друг с „другарю”, ние, приятелите, се „господиносвахме”. Господин Гаврилов, това, господин еди кой си, онова.
Надявах се, че имам време за една-две цигари, но не познах. Едва бях седнал, когато водещият, някой си Койчо Фенерски, изломоти нещо като „ ...да посрещнем с аплодисменти Пластелин Лаков, чийто сонет „Поети и – апчих! – жени“ е класиран от уважаемото жури на – гррр! – някакво място...“ и жена ми ме задърпа да ставам.
Мир да има!Публикувано от Administrator на 21.05.2019 @ 12:52:11 (386 четения)автор: rajsun (момина песничка)
Аз ти казах, че си мършав!
Знаеш ли, обаче, че
Егати... Публикувано от anonimapokrifoff на 08.04.2019 @ 10:24:42 (438 четения)автор: ElenaZelena Много неща ни отне демокрацията, дет‘ викаше една тантуреста тетка с дебел ханш и тесен мироглед. На мен лично ми отне клечкавостта. И настанаха тежки времена за нещастното ми тѐло и непримирим с обстоятелствата дух. Времена на диети.
| | |
|
Лопата218 » показани 21095 от 125000 заявени |
Публикувано на 10.04.2015 @ 19:34:12 (386 четения)
автор: nickyqouo » раздел: Фантастика
Тежки облаци се гонеха в надвисналото оловно-сиво небе. Мрачни небеса обвили мрачен свят. Мъртвите скелети на градове и високи сгради протягаха костеливи, сухи пръсти към небесата. Нямаше да ги достигнат никога.
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|