И нека Бог отсъди вината им!

 ( пълен текст » още 11333 знака | 10 коментара | оценка: 5 ) 

Огромни късове скали са намятани безредно, в падината. Пътят се промушва в

 ( пълен текст » още 15744 знака | 8 коментара | оценка: 5 ) 

Зле се чувствам. В това заебано от Бог село, в заебаната планина, на майната

 ( пълен текст » още 14322 знака | 18 коментара | оценка: 4.69 ) 

Още от самото начало се разбра, че между тези двамата – ротния и старшината - нещо не беше редовно. После някой пусна информация, че били обратни и живеели заедно, което си беше направо сензация.

 ( пълен текст » още 13753 знака | 12 коментара | оценка: 4.66 ) 

Тази сутрин слънцето малко разсеяно се покатери на бърдото и една скала бръзна сърцето му. Червена светлина заля хоризонта, потече над гората, а после изпълни стаята, в която спеше бай Тодор

 ( пълен текст » още 4071 знака | 7 коментара | оценка: 5 ) 

Цвета отключи, влезе в коридора и пусна препълнените торби – дръжките им се бяха врязали в пръстите й и те чак посиняха. Докато отиде на пазара в “Красно село”, докато се върне, и денят минал.

 ( пълен текст » още 8639 знака | 18 коментара | оценка: няма ) 

- Ииих, и ти бре Манчо... Какви ги думаш... Че бива ли таквиз приказки, а?

Милена се заливаше от смях, а плитките й се тресяха върху гърдите.
- Че тъй си е, Милено, Милено, моме цървено! Най-си личната в наше село, ама аз тъй те искам – като те видят, всички да ми завиждат, че от мойта изгора по-добра няма!

 ( пълен текст » още 10675 знака | 30 коментара | оценка: няма ) 

Възрастния мъж лежеше в леглото, вперил поглед в часовника - равномерното тиктакане го успокояваше. Вечерно време много обичаше да пали и гаси нощната лампа над главата си на всяка десета секунда, за ужас на домашните. Те не говореха с него, а само помежду си.

 ( пълен текст » още 8623 знака | 13 коментара | оценка: няма ) 

*На баба ми Цанка, която не ме дочака да се родя. На дядо ми Илия, който не ме дочака да порасна. На татко, който не ме дочака да помъдрея. И на всички, които някъде чакат децата си да се завърнат. Весела Коледа! Радост


Зимата наметна дългото си бяло палто върху планината и всичко живо се изпокри по джобовете му – там, където беше топло, сухо и миришеше на празници.

 ( пълен текст » още 5181 знака | 20 коментара | оценка: 5 ) 

Босите му крака изшляпаха покрай мен – твърде утринно и за двама ни, за да му обърна внимание. Димящото кафе беше до мен, лаптопът ми беше отворен на пощата, получена през нощта и нямаше сила, която да ме откъсне от ежедневното ми сутрешно занимание – събуждане...
Клатушкащата му фигурка пресече диска на периферното ми зрение и някакво далечно вътрешно аз само регистрира: слязъл е от леглото си бос, дано се е изпишкал и – по дяволите – май куца все по-малко. Когато счупи крачето си като малък и после стоя в гипсове и зарасна накриво и после пак операции, и пак гипсове, и така до безкрайност, не вярвах, че ще дойде ден, в който пространството и времето ще бъдат макар и за секунда отново мои.

 ( пълен текст » още 6856 знака | 25 коментара | оценка: 5 )