ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 850
ХуЛитери: 0
Всичко: 850
| Инстинкт за обичПубликувано от aurora на 24.06.2010 @ 11:32:22 (1791 четения)автор: viadolorosa Толкова го обича, че и идва да реве на глас. Държи го в ръцете си, притиска го силно до гърдите си и сърцето и се къса на парчета. Той все още диша. Все още е жив. Бори се, доколкото му стигат малките сили. Очите му са притворени, клепачите леко потрепват, а душата му плува между съня и треската, между деня и нощта, между смъртта и живота.
ЪгълПубликувано от alfa_c на 15.06.2010 @ 21:59:30 (2374 четения)автор: anonimapokrifoff Слънцето прониква между пердетата и лицето ми е изпотено. Някакава муха се разхожда и заплита крачета в прорасналата ми брада. Побърква ме. Ако можех рязко да извъртя глава, сигурно щях да я прогоня. Нищо не ми остава, освен да се опитам да не я чувствам.
Местител на звездиПубликувано от alfa_c на 09.06.2010 @ 22:13:33 (1776 четения)автор: merkator - Мисля, че започва да ми разминава. Вече по-малко ме боли! - лежах на дясната си страна с гръб към доктора и сестрата, милосърдната сестра. Как звучи само, милосърдна сестра! Някак отнесено, топло, като от друга епоха и лишено от сексуалността, която витаеше около това младо създание с огромен бюст. Аз съм класически извратеняк, може би умирах и сърцето ми се разкъсваше на парчета в този миг, но не пропусках пошлите подробности от пейзажа. Болката в гърдите ми наистина сякаш отшумяваше.
- Не, не! - докторът продължаваше да търкаля накрайника на видеозона по оплескания ми с гел гръб и се подсмихваше тайнствено. Сестрата също. - Просто ти бихме морфин, за това усещаш облекчение!
А!? Това ли било! Ето я значи вълшебната пръчица на съвременната медицина, така поне ще умра нахилен и щастлив. В реанимацията влязоха още двама лекари, дежурните от другите две крила на кардиологичното отделение. Ставаше сложно явно. Всички гледаха изображението на монитора с изпитателен поглед. Аз не виждах нищо освен лицата им, но чувах на колоните грохота на сърцето си и се носех по някаква река към друго измерени, надявах се по-добро.
АлиПубликувано от aurora на 16.04.2010 @ 10:09:17 (1440 четения)автор: vicont Есента някак разюздано, сваляше облеклата на пресъхналите от яркото лятно слънце дървета и храсти. Късаше лист по лист от тях, безмилостно. А всяка сутрин, ги попарваше с ледения дъх на сланата си и оставяше вятърът да им се присмива, останали голи и сбабушени без прелестното си олистение.
Ръката, която люлее люлкатаПубликувано от aurora на 01.04.2010 @ 11:55:44 (2995 четения)автор: doriana-doriana - Спри да крякаш все едно те дерат, съсредоточи се и се напъни както трябва! – рече и ми удря такава плесница, че светулки изскачат не от очите, а от носа ми. – Стягай се, че тоя тук скоро иначе няма да излезе!
БезмълвиеПубликувано от alfa_c на 17.02.2010 @ 17:48:42 (1581 четения)автор: ivanstefanov Никак не е късно, моето момиче!
Никак и никога!
Само кога изнесат човек от къщи, така викаше моята леля, само тогава вече нищо не можеш да направиш.
ПрисъдатаПубликувано от alfa_c на 14.02.2010 @ 13:04:21 (1225 четения)автор: ivanstefanov Панелният комплекс е толкова зловещ, че дори и порутената къщичка, с някакви остатъци от дворче, оставена по недоразумение на изживяване, изглежда, като оазис в пустиня. Забравиха да я съборят
Да снимаш МикаПубликувано от aurora на 15.01.2010 @ 14:11:39 (1569 четения)автор: doriana-doriana І.
Малката стои свита на кълбо в ъгълчето на миндера. Прегърнала е коленете си, сякаш иска да ги стопли. Коленете й стърчат войнствено като пики. Косата й е вързана на тила с някакво смешно чорапче от тия, които майките слагат на децата си, когато искат да им е забавно да ги изуват от краката си и да играят, вместо да ги носят. Хубава е!
Дедо ви, Рилският манастирПубликувано от alfa_c на 25.11.2009 @ 11:16:01 (2127 четения)автор: igeo На времето, още когато бях малко манастирче си мислех, че всичко, което хвърчи в небето са кръстове. Тогава тежах две каруци камъни и пет дъба дървен материал и нямах никаква представа, че Земята е кръгла. Толкова кръгла, като два църковни купола, слепени в едно. После се оказа, че не само била кръгла, но се и въртяла на всичкото отгоре. Сега съм далече от времената, когато си мерехме камбанариите с другите манастири;
Истинската ДолоресПубликувано от alfa_c на 13.11.2009 @ 15:19:36 (2327 четения)автор: iskraveselinova Сигурно мнозина са чели "Долорес" от Стивън Кинг. А дали са се замисляли, че наистина може да се случи нещо подобно? И то се е случило. В едно безименно село. Моето село.
| | |
|
Лопата218 » показани 6172 от 125000 заявени |
Публикувано на 10.04.2015 @ 19:34:12 (384 четения)
автор: nickyqouo » раздел: Фантастика
Тежки облаци се гонеха в надвисналото оловно-сиво небе. Мрачни небеса обвили мрачен свят. Мъртвите скелети на градове и високи сгради протягаха костеливи, сухи пръсти към небесата. Нямаше да ги достигнат никога.
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|