Да си представя вечността – не мога.
Но всеки миг е тъй необратим:

 ( пълен текст » още 610 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

... тъй както меката трева разпуква тихо тротоара,
и само миг подир това, поглеж – и стръкче-две прокара,
и грейне слънцето след миг, и миг подир това изчезне,
и Вечността – на хвърлей вик, отваря черните си бездни,

 ( пълен текст » още 749 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... когато е създавал този свят, Бог сигурно е мислил и за мене? –
да хапна хляб и риба на обяд, след туй да стелне одъра ми ленен,
да спя – и да сънувам до зори как птиците ми идат от Египет,
и как, додето залезът гори, пръстта дълбая с мравките на припек,

 ( пълен текст » още 1152 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... миналото свое си го зная, знам добре какво ми предстои,
светлото предчувствие за края го рисувам – с розови бои –
там – Отвъд, очаква ме баща ми, дълги върволици от деди,
там са смешни всички днешни драми, горести, неволи и беди,

 ( пълен текст » още 691 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

...и – моля, намерете ме в неделя във някой по-добър, човечен свят,
във който никой в никого не стреля – и всеки жив човечец ми е брат,
където хора, птички и тревички си дишат из бездънни синеви –
и слънчицето грейва пак за всички, и залезът за всички ни кърви,

 ( пълен текст » още 735 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

двор като стая
въздух като легло

 ( пълен текст » още 344 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... дали ще мога всекиму да дам кълбенце топлота от моя залез,
или по плажа, жълт като сусам, да ви напиша стихче с показалец,
да ви обичам още миг? – преди нощта да ни е метнала чергило,
Бог добрините си да ни реди! – и всеки негов миг да бъде милост,

 ( пълен текст » още 736 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... започнах да разбирам от Жени, когато почнах мъдро да старея –
те – слънчицата в сетните ми дни, ме отминават всеки ден на кея,
с красивите си роклички от лен, с прищипани от шнолите косици,
и други им се радват, вместо мен, а аз мълча край тях на вси езици,

 ( пълен текст » още 763 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

В закърпената дрешка на сумрака
картината на пъзел ми прилича.
По релсите на спомена изтрака
вагонът на живота ти, момиче.

 ( пълен текст » още 601 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

... елате ми в писателската стая? – бъдете мои гости до зори –
с прозореца, отворен към Безкрая, с кандилцето, което все гори,
със двата гутлабана на перваза, които ми гугукат през нощта,
записвам си, което Бог ми каза – и цял живот самин си го чета,

 ( пълен текст » още 864 знака | 1 коментар | оценка: няма )