 | Читателю от други святПубликувано от Administrator на 07.05.2020 @ 18:18:15 (74 четения) автор: Albatros... от нечовешката печал подир прочетените книги
не помня вече що съм пял с гласа на летните авлиги,
дали в сълза, или във смях със теб живях си адски просто –
като в килия на монах, заточен на пустинен остров,
Една сутринПубликувано от anonimapokrifoff на 07.05.2020 @ 13:00:57 (119 четения) автор: rajsunДалеко някъде, при детството,
при спомените се събудих.
Но беше непознато светлото,
нещата нямаха контури.
Писмо от моретоПубликувано от Administrator на 06.05.2020 @ 13:08:24 (82 четения) автор: Albatros... като че ли живея в будна кома – и чудя се защо съм още жив,
додето скитам сам по вълнолома, жив корабокрушенец върху риф,
а покрай мен – във Варненския залив, и рибата престана да кълве,
със старите пристанищни хамали мълча – и пия! – вече векове,
Литургия за добрите хораПубликувано от Administrator на 04.05.2020 @ 14:05:30 (117 четения) автор: Albatros... додето още, Боже, съм потребен – дори за едного! – на този свят,
дай всекиму две риби, къшей хлебец, че да помине моят тъжен брат,
на мама дай две стръкчета мушкато – в саксийката да си ги насади,
дай на търгаша три кервана злато, че той за тях и храма осмърди! –
Не е важноПубликувано от anonimapokrifoff на 03.05.2020 @ 12:42:48 (156 четения) автор: rady Не е важно какво е трябвало...
Всички пътеки са затревени.
По дървото ни - гнили ябълки,
а пък здравите - някой взе ги...
Кантарче за душата на ЧовекаПубликувано от anonimapokrifoff на 03.05.2020 @ 12:41:14 (109 четения) автор: AlbatrosЕдна женица с мъничко кантарче на Главната ме викна във зори:
– Ела да те претегля, мило старче, не ти ща! – каза, – никакви пари.
Качих се – и стрелката с тъжен пукот се разлюля под мен насам-натам,
седемдесет кила с таланта – бруто! – и повече отгоре – нито грам.
НеслукиПубликувано от anonimapokrifoff на 01.05.2020 @ 09:41:49 (89 четения) автор: Albatros... в неслуки, Господи, живях – едно мечтая, друго идва,
не ми наръси златен прах Съдбата – малка, страшна свидла,
вдън тилилейските гори и слънцето от мен отпраши,
пич, как я караш без пари? – ме питат градските апаши,
Зимна сеитбаПубликувано от anonimapokrifoff на 29.04.2020 @ 12:10:04 (117 четения) автор: Albatros... клокочи в бясната ми гръд хилядолетната измама –
дали е смислен всеки Път, ако не ме отвежда в храма,
и нощем питах се на стих дали не съм дърво без корен,
дали молитви не редих? – когато храмът бе затворен,
Зловещо искрен в своя стихПубликувано от anonimapokrifoff на 28.04.2020 @ 13:56:18 (94 четения) автор: Albatros... нахълтвам в спомените бос – като през летни сенокоси,
животът мой бе адски прост, реших му сложните въпроси –
какъв съм, кой съм, аз ли бях, или живя друг някой в мене,
успях ли в стих, сълза и смях да спра световното въртене,
Таванска рапсодия Публикувано от Administrator на 26.04.2020 @ 14:22:36 (83 четения) автор: Albatros... сигурно защото – сам и беден, си живея на един таван,
бяла гълъбица ми доведе! – старият квартален гутлабан,
казах му изчезвай! – два-три пъти, ама той не чуваше добре,
настани я – тихо да си мъти, същи цар! – връз моето сетре,
| | |
|
Дъжд » показани 25554 от 125000 заявени |
Публикувано на 17.11.2008 @ 15:50:59 (603 четения)
автор: traveller » раздел: Поезия
Редактиран вариант
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|