... в дворчето с три орди котки и разгонен котарак
вечерите падат – кротки, в благия смокинов мрак,
дрипи тишината стелва, крее залезът – фламбе,
и луната грейва – мелба, върху звездното небе,
непознати, тъй далечни – рой натирени деца,

 ( пълен текст » още 646 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Да бях момче, по цял ден да се мая покрай реката с плачещи върби,
да гледам как ветрецът във Безкрая най-светлите си облаци кълби,
с три бръмбара в кутийка от кибрита, и още три – във моята глава,
да си ловя щурчета – и да скитам в дъбравите с най-меката трева,
да слушам вечер как дъждът си тропа по плочестата наша сундурма,

 ( пълен текст » още 713 знака | коментирай | оценка: няма ) 

По стените нанизани чушки
са попили червения залез

 ( пълен текст » още 693 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

На моя внук Борис Станков

... когато бях момченце голобрадо
и скитах се щастливо по брега,
не предполагах, че ще стана дядо,
но Времето и мен опроверга!

 ( пълен текст » още 876 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... луната си наточи двата рога – настана вечер, грейнаха звезди,
и тази нощ ще си говоря с Бога, доде над мен кандилцето мъжди,
ще чезна във зениците му бистри, и ще осъмнем с третите петли,
ще му разкажа светлите си мисли – и всичко, от което ме боли,
един бедняк с бедняците последни, в нозете му, смирен, привел очи,

 ( пълен текст » още 709 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Слънцето залезно - руж тюркоазен сред здрача -
свети с искрящи куплети, усмихнато в мен.
Тази вечерница ми е съперница, знаци
прави да легна в леглото на юнския ден.

 ( пълен текст » още 750 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

По цяла нощ мълчаните ми думи болят ме – като удари със нож.
Не съм мъдрец като Мевляна Руми, че да ви ръся бисерите с кош.
Чета – и пиша простата си книга, и простичко живея – ден за ден.
И хлябът ми за още двама стига! – ако остане краешник за мен.
Отвъд проводил не една надежда, на следващата казвам тихо: – Да!

 ( пълен текст » още 694 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Посоките на юни ме разкъсват –
едната ме отведе до сеното –
наивно вярващо, че е безсмъртно.
(Косата беше влюбена в живота.)

 ( пълен текст » още 749 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... понякога се случва насаме да бъда с най-красивите си мисли –
във някое затънтено кръчме приседнал си над бирите златисти,
да бъде сервитьорчето със фрак – кошмарна дреха в жегата на юний,
а аз да гледам варненския бряг със чайките по гърбавите буни,
нали си падам малко философ, да си припомням възрасти, в които

 ( пълен текст » още 682 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Нощта наметна черното си расо
и продължи по-дълга от живот,

 ( пълен текст » още 582 знака | 3 коментара | оценка: 5 )