... от нечовешката печал подир прочетените книги
не помня вече що съм пял с гласа на летните авлиги,
дали в сълза, или във смях със теб живях си адски просто –
като в килия на монах, заточен на пустинен остров,

 ( пълен текст » още 640 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Далеко някъде, при детството,
при спомените се събудих.
Но беше непознато светлото,
нещата нямаха контури.

 ( пълен текст » още 391 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... като че ли живея в будна кома – и чудя се защо съм още жив,
додето скитам сам по вълнолома, жив корабокрушенец върху риф,
а покрай мен – във Варненския залив, и рибата престана да кълве,
със старите пристанищни хамали мълча – и пия! – вече векове,

 ( пълен текст » още 727 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... додето още, Боже, съм потребен – дори за едного! – на този свят,
дай всекиму две риби, къшей хлебец, че да помине моят тъжен брат,
на мама дай две стръкчета мушкато – в саксийката да си ги насади,
дай на търгаша три кервана злато, че той за тях и храма осмърди! –

 ( пълен текст » още 756 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Не е важно какво е трябвало...
Всички пътеки са затревени.
По дървото ни - гнили ябълки,
а пък здравите - някой взе ги...

 ( пълен текст » още 1087 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Една женица с мъничко кантарче на Главната ме викна във зори:
– Ела да те претегля, мило старче, не ти ща! – каза, – никакви пари.
Качих се – и стрелката с тъжен пукот се разлюля под мен насам-натам,
седемдесет кила с таланта – бруто! – и повече отгоре – нито грам.

 ( пълен текст » още 945 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... в неслуки, Господи, живях – едно мечтая, друго идва,
не ми наръси златен прах Съдбата – малка, страшна свидла,
вдън тилилейските гори и слънцето от мен отпраши,
пич, как я караш без пари? – ме питат градските апаши,

 ( пълен текст » още 770 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

... клокочи в бясната ми гръд хилядолетната измама –
дали е смислен всеки Път, ако не ме отвежда в храма,
и нощем питах се на стих дали не съм дърво без корен,
дали молитви не редих? – когато храмът бе затворен,

 ( пълен текст » още 626 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... нахълтвам в спомените бос – като през летни сенокоси,
животът мой бе адски прост, реших му сложните въпроси –
какъв съм, кой съм, аз ли бях, или живя друг някой в мене,
успях ли в стих, сълза и смях да спра световното въртене,

 ( пълен текст » още 682 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... сигурно защото – сам и беден, си живея на един таван,
бяла гълъбица ми доведе! – старият квартален гутлабан,
казах му изчезвай! – два-три пъти, ама той не чуваше добре,
настани я – тихо да си мъти, същи цар! – връз моето сетре,

 ( пълен текст » още 687 знака | коментирай | оценка: няма )