... три крадени талиги със злата върху баира залезът изсипа,
доде молитвата си дочета, и мракът взе да дърпа черна дрипа,
добър бе Господ в този Божи ден, запали ми свещицата във храма,
парчето хляб го сподели със мен, а двете риби ги приготви мама,
с ракийцата от бащиния юз си помълчахме –
Нагазил в туфи пролетни роси, и глутницата охлювчета смачкал,
съседът днес тревите окоси във двора със моторната косачка –
поде се дълъг мирис на бензин, примесен с дъх на мъртво треволяче,
отсече той и храстчето жасмин – и мама на перваза взе да плаче,
... какъв фасон ме е измислил Бог,
дали за мене мислил е изобщо? –
ударил ме е с двеста волта ток
и ме е хвърлил в мъчната си общност,
и – ей ме, на! – ухилен до уши,
... защо ли ветролея бяла риза по прашните си друмища в света? –
животът ми към своя край възлиза – започнах некролози да чета,
да се заглеждам в бабките на припек, във скутеца си скръстили ръце,
в дошлите щъркелици от Египет – замътили Вселенското яйце,
след облачето бяло из простора да изфиряса нейде моят ум –
Стрелката на индикатора навлизаше в червения сектор. Гаспаро Чайна се задушаваше. Кислородът в скафандъра му бе почти изчерпан. Вдишваше все повече въглероден двуокис и дишането му бе бързо и учестено. Шлемът му бе зацапан отвън и замъглен отвътре.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 772
ХуЛитери: 5
Всичко: 777
Онлайн сега:
