... тъй както котето в панера
се кротва тихо на кълбо,
а ти прелистваш – не от вчера,
край него томче на Рембо,
и стине тъпата ти пица,

 ( пълен текст » още 891 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... да имах мъничко талант – и, гушнал своята китара,
щях просто да съм музикант на варненската жп-гара,
щях да си дрънкам от зори, и под пробягващия припек
във шапката ми не пари – а злато! – щеше да се сипе,
щях дом и челяд – и Жена, да храня с мъчните си ноти,

 ( пълен текст » още 698 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Влудяващ аромат на ръж и лято
луната лавандулова търкаля,
в жаравата на утрото догарят
светулките, подпалили житата.

 ( пълен текст » още 519 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

В стареенето има Красота – седалка ми отстъпват във тролея.
Девойчици с бретонче на черта с усмивка отминават ме на кея.
Доде седя в припадащия мрак, и шепна си сонети от Петрарка,
сегиз-тогиз и някой мил хлапак на пейката почерпи ме с цигарка.
Спасителят на плажа ме следи – и свирката от джобчето си вади.

 ( пълен текст » още 688 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Над мен небето килна се на чорчик и облакът дъждовен мях разпра,
три гларуса в смокиновото дворче на сухец свиха чорлави пера,
помъкнаха се вади край бордюра, по-дълги от несръчния ми стих,
и лодчица от вестника „Култура” край локвите на спирката си свих,
Берлинската стена ли в мен се срина, или пък младостта ми бе дошла? –

 ( пълен текст » още 692 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Житата, с коси разпилени,
замесват слънца от сърцето ти,

 ( пълен текст » още 657 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

... когато заухае на смокини
във дворчето със вехтите асми,
и мама – както в детските години,
тавата на огнището тъкми –
със лозовите съчки пали чама,

 ( пълен текст » още 616 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... такова дребосъче съм, че вече
ме пускат в автобуса без билет! –
едно – почти невидимо, човече,
по цял ден си приказвам tête à tête,

 ( пълен текст » още 776 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... жени пекат червен пипер на туча – и в дворчето на есен зауха,
и Мурджо край колибката си куча със дрезгав лай насече ми дъха,
през прочката поде се дъх на пушек, изпука жално въгленче от чам,
денят обира кривата си круша – от мен с коричка хлебец по-голям,
и сякаш в миг дочух гласа на мама в лехите със мушкато и сакъз,

 ( пълен текст » още 842 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... в гераните на морната ми памет селцето на баща ми се е свило –
къщурлекът със покрива му сламен и лозето със вехтото плашило,
магаренцето, изревало в дама, и дворчето с бездънната люцерна,
и пейката край прочката на мама, където тя ме чака – да се мерна,
в сайванта със балираната плява – момче-малече, тихо да се шмугна,

 ( пълен текст » още 708 знака | коментирай | оценка: няма )