... защото вярвах в книгите добри,
навлизам вече в мъдрите години,
знам – купеното с дребни пет пари
едва ли и една пара ще чини,
и – уж, съм хванал птичето в ръце,
... надянах за последно бяла ризка – и тръгнах бос по есенния плаж,
по пясъците вятърът се киска, превзел брега със вик: – На абордаж! –
покрай вълните лудият художник цял ден рисува хукнали слънца,
с луличката над кривия триножник в небето праща дим на колелца,
събирали дъжда в дълбоки щерни, разпрани от ръждивите скали,
Понякога с търсача на монети седим на септемврийския ми плаж,
четем си прокълнатите поети – и пием си тютюнеца яваш,
обича той Вийон, а аз си падам по Едгар По, Верлен и по Рембо,
а Шарл Бодлер е смъкнал право в Ада ведно със мен, и земното кълбо,
доде морето си пере килима – и го извърта в бясната вълна,
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14243
Онлайн са:
Анонимни: 864
ХуЛитери: 1
Всичко: 865
Онлайн сега:
