 | Прости истиниПубликувано от Administrator на 28.06.2020 @ 14:40:41 (153 четения) автор: yotovavaЖивея в чудни светове –
когато се завърна вечер
пред дворчето брезички две
разбридат залеза далечен,
Човек на мостаПубликувано от anonimapokrifoff на 27.06.2020 @ 09:32:29 (138 четения) автор: Albatros... а от истината проста нито вест – и нито кост
няма ли човек на моста, вижте под самия мост,
може снощи да е скочил? – изтрещял от самота,
и – връз каменните плочи, отлетял е от света,
Танцуващият с думиПубликувано от anonimapokrifoff на 25.06.2020 @ 09:26:31 (138 четения) автор: Albatros... да бъде път и светлина, какво ли друго да поискам? –
да хвърля сянка пред Жена, брадясал в бялата си ризка,
да гребна шепичка вода от нейните бездънни стомни,
и – че е вятър без юзда, мъжът във мен да си припомни! –
МечтаПубликувано от anonimapokrifoff на 20.06.2020 @ 09:45:57 (136 четения) автор: yotovavaДали ще дойдат времена,
в които няма политици?
Атлас да вдигне рамена,
накацани от райски птици.
Баща ми вари ракияПубликувано от anonimapokrifoff на 18.06.2020 @ 09:15:59 (144 четения) автор: AlbatrosБаща ми си вари ракия. Сам.
Хабер си няма даже за акциза.
Последната си риза ще му дам! –
ракията му сладко-сладко влиза.
Във вихрите на Варненския дъждПубликувано от anonimapokrifoff на 17.06.2020 @ 13:08:54 (105 четения) автор: AlbatrosНебето е готово да заплаче – и, свит на плажа в туфите камъш,
стишава се душата ми – котаче, в очакване на варненския дъжд,
дерат вълните белите си ризи, пред мене нито бряг, ни хоризонт,
и облаците идат на дивизии! – и сякаш ми отварят Втори фронт,
Последната везнаПубликувано от Administrator на 16.06.2020 @ 13:08:27 (97 четения) автор: AlbatrosДодето още слънцето ми па̀ри – и си провождам миналия ден,
и тегля на невидими кантари доброто – нявга сторено от мен,
невям и лошотийки две-три шепи ще туря върху другата везна,
горчилките от дните си нелепи старах се да превръщам в светлина,
Горчивата ми чашаПубликувано от anonimapokrifoff на 14.06.2020 @ 11:22:47 (93 четения) автор: Albatros... о, колко глупав някога съм бил,
нахалос съм трошил душа и нерви,
все вярвах, че животът е април! –
и няма да е никога ноември,
Проста мъдростПубликувано от Administrator на 13.06.2020 @ 13:38:31 (109 четения) автор: yotovavaЖивея с простите неща,
които още са възможни.
Щом спусне се над мен нощта –
съня ми нищо не тревожи.
Тавенцето с милинките на МамаПубликувано от Administrator на 13.06.2020 @ 13:37:44 (109 четения) автор: Albatros... понеже мене все така ме няма, а тя по цял ден вкъщи е сама,
в тавенцето пече милинки мама – и чака да се върна у дома,
додето аз по друмища нелепи търкалям си Вселенското яйце,
наръсила е сиренце – две шепи, и мацнала ги е със масълце,
| | |
|
Всички твои усмивки » показани 9546 от 50000 заявени |
Публикувано на 28.09.2008 @ 16:41:34 (446 четения)
автор: elsion » раздел: Поезия
Всеки ден тя осъмва премръзнала,
до окъпана в утрото маса,
със среднощни въздишки поръсена,
неразтребена и порцеланова,
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|