Живея в чудни светове –
когато се завърна вечер
пред дворчето брезички две
разбридат залеза далечен,

 ( пълен текст » още 600 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... а от истината проста нито вест – и нито кост
няма ли човек на моста, вижте под самия мост,
може снощи да е скочил? – изтрещял от самота,
и – връз каменните плочи, отлетял е от света,

 ( пълен текст » още 581 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

... да бъде път и светлина, какво ли друго да поискам? –
да хвърля сянка пред Жена, брадясал в бялата си ризка,
да гребна шепичка вода от нейните бездънни стомни,
и – че е вятър без юзда, мъжът във мен да си припомни! –

 ( пълен текст » още 778 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Дали ще дойдат времена,
в които няма политици?
Атлас да вдигне рамена,
накацани от райски птици.

 ( пълен текст » още 482 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Баща ми си вари ракия. Сам.
Хабер си няма даже за акциза.
Последната си риза ще му дам! –
ракията му сладко-сладко влиза.

 ( пълен текст » още 1469 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Небето е готово да заплаче – и, свит на плажа в туфите камъш,
стишава се душата ми – котаче, в очакване на варненския дъжд,
дерат вълните белите си ризи, пред мене нито бряг, ни хоризонт,
и облаците идат на дивизии! – и сякаш ми отварят Втори фронт,

 ( пълен текст » още 746 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Додето още слънцето ми па̀ри – и си провождам миналия ден,
и тегля на невидими кантари доброто – нявга сторено от мен,
невям и лошотийки две-три шепи ще туря върху другата везна,
горчилките от дните си нелепи старах се да превръщам в светлина,

 ( пълен текст » още 719 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

... о, колко глупав някога съм бил,
нахалос съм трошил душа и нерви,
все вярвах, че животът е април! –
и няма да е никога ноември,

 ( пълен текст » още 827 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Живея с простите неща,
които още са възможни.
Щом спусне се над мен нощта –
съня ми нищо не тревожи.

 ( пълен текст » още 493 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... понеже мене все така ме няма, а тя по цял ден вкъщи е сама,
в тавенцето пече милинки мама – и чака да се върна у дома,
додето аз по друмища нелепи търкалям си Вселенското яйце,
наръсила е сиренце – две шепи, и мацнала ги е със масълце,

 ( пълен текст » още 728 знака | 1 коментар | оценка: 5 )