 | Звезден единакПубликувано от Administrator на 18.07.2020 @ 20:16:14 (110 четения) автор: yotovavaДълбоко в паметта ми има мрак,
сред който се страхувам да нагазя.
Нима съм се родила единак –
посрещан и преследван със омраза?
Здравей, добро човечеПубликувано от Administrator на 16.07.2020 @ 13:38:35 (99 четения) автор: Albatros... ако погалиш камъка с ръка, ще види Бог, че си добро човече,
ще те попита: – Накъде така, изглежда, път нарамил си далечен? –
ще седнем в прегорелите треви, и ще си мисля в жилавия троскот,
тъй както бързо Времето върви, май, и минута нямаме за Господ? –
Пътуващи душѝПубликувано от anonimapokrifoff на 15.07.2020 @ 10:43:46 (89 четения) автор: Albatros... щом вятърът запее тъжни песни и облаци бездомни накълби,
по своите посоки – неизвестни, и аз ще се отправя – може би? –
там, дето ме очакват свидни хора – аверите ми, моят стар баща,
и да поседнем, както нявга, в двора – по чаша вино Бог ни обеща,
Поетът на ВарнаПубликувано от anonimapokrifoff на 14.07.2020 @ 11:46:24 (98 четения) автор: Albatros... да си поет на Варна, е кошмар – стихът ми даже 5 пари не чини,
и по-добре – на градския пазар на селяните да продавам дини,
да стана автобусен контрольор – или да късам в киното билети,
защо да пея в ангелския хор? – светът не се нуждае от поети,
Изкачване на ЕверестПубликувано от Administrator на 11.07.2020 @ 21:43:08 (123 четения) автор: Albatros... на крачка-две от есента, на три – от идещите зими,
живея простичко в света – търкалям камъни от рими,
това съвсем не ми тежи, печален, сам – и безадресен,
през облаци търчи-лъжи пях с обич мъчната си песен,
Безкраен празникПубликувано от Administrator на 05.07.2020 @ 12:59:06 (148 четения) автор: AlbatrosМечтая си за тишина.
И никой да не ме нервира.
Да имам хубава Жена –
и аз да найда дом и мира.
Автопортрет с гарванПубликувано от Administrator на 02.07.2020 @ 14:41:20 (96 четения) автор: Albatros... поетите понякога ликуват, преди да сложат точка на стиха.
Ужасно е, когато ти се струва, че толкова си близо до върха! –
че крачка-две – и вече ще си горе, на покрива на скапания свят.
През римичките пътят е отворен, но се върви през Дантевия Ад.
Живее ми се в мъничко селцеПубликувано от Administrator на 30.06.2020 @ 14:42:09 (165 четения) автор: Albatros... живее ми се в мъничко селце, залутано в горите на Балкана,
да си паса сюрийката овце, да ги пладня на сенчеста поляна,
да гребвам чиста изворна вода от някое мъхясало кайначе,
и моят ден по облите бърда да се търкаля – слънчево петаче,
Автопортрет с книгаПубликувано от Administrator на 29.06.2020 @ 12:35:09 (135 четения) автор: AlbatrosНезнайни в паметта ми глъбини ме връщат пак във детските години,
когато книги четох – планини! – и слушах Бах, Бетовен, Бокерини,
все вярвах, че е вечен Дон Кихот – и Родион Разколников е вечен! –
и си мечтаех – в моя мил живот, да мина през света – добро човече,
| | |
|
Всички твои усмивки » показани 10236 от 50000 заявени |
Публикувано на 28.09.2008 @ 16:41:34 (446 четения)
автор: elsion » раздел: Поезия
Всеки ден тя осъмва премръзнала,
до окъпана в утрото маса,
със среднощни въздишки поръсена,
неразтребена и порцеланова,
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|