Дълбоко в паметта ми има мрак,
сред който се страхувам да нагазя.
Нима съм се родила единак –
посрещан и преследван със омраза?

 ( пълен текст » още 584 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... ако погалиш камъка с ръка, ще види Бог, че си добро човече,
ще те попита: – Накъде така, изглежда, път нарамил си далечен? –
ще седнем в прегорелите треви, и ще си мисля в жилавия троскот,
тъй както бързо Времето върви, май, и минута нямаме за Господ? –

 ( пълен текст » още 736 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

(от „Приятелски стихове”)

 ( пълен текст » още 693 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... щом вятърът запее тъжни песни и облаци бездомни накълби,
по своите посоки – неизвестни, и аз ще се отправя – може би? –
там, дето ме очакват свидни хора – аверите ми, моят стар баща,
и да поседнем, както нявга, в двора – по чаша вино Бог ни обеща,

 ( пълен текст » още 737 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... да си поет на Варна, е кошмар – стихът ми даже 5 пари не чини,
и по-добре – на градския пазар на селяните да продавам дини,
да стана автобусен контрольор – или да късам в киното билети,
защо да пея в ангелския хор? – светът не се нуждае от поети,

 ( пълен текст » още 899 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

... на крачка-две от есента, на три – от идещите зими,
живея простичко в света – търкалям камъни от рими,
това съвсем не ми тежи, печален, сам – и безадресен,
през облаци търчи-лъжи пях с обич мъчната си песен,

 ( пълен текст » още 751 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Мечтая си за тишина.
И никой да не ме нервира.
Да имам хубава Жена –
и аз да найда дом и мира.

 ( пълен текст » още 678 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... поетите понякога ликуват, преди да сложат точка на стиха.
Ужасно е, когато ти се струва, че толкова си близо до върха! –
че крачка-две – и вече ще си горе, на покрива на скапания свят.
През римичките пътят е отворен, но се върви през Дантевия Ад.

 ( пълен текст » още 732 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

... живее ми се в мъничко селце, залутано в горите на Балкана,
да си паса сюрийката овце, да ги пладня на сенчеста поляна,
да гребвам чиста изворна вода от някое мъхясало кайначе,
и моят ден по облите бърда да се търкаля – слънчево петаче,

 ( пълен текст » още 734 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Незнайни в паметта ми глъбини ме връщат пак във детските години,
когато книги четох – планини! – и слушах Бах, Бетовен, Бокерини,
все вярвах, че е вечен Дон Кихот – и Родион Разколников е вечен! –
и си мечтаех – в моя мил живот, да мина през света – добро човече,

 ( пълен текст » още 761 знака | 2 коментара | оценка: 5 )