... красивото навярно предстои? – и приживе се надам да се случи –
да нарисувам с маслени бои Жена със стомна върху кротък ручей,
авлиги – ято в шеметен летеж! – на юг развяло трепетно ветрило,
и мама в храма как си пали свещ и кръсти се под благото кандило,
и – непременно! – варненския кей с дълбоките закотвени мауни,

 ( пълен текст » още 701 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... росица-дъжделица щом наръси на есента мъхнатия пантоф,
във нощите на август – все по къси, щурчетата живеят от любов,
а ти се будиш в никоето време – и знаеш всичко, що ти предстои –
днес слънцето по голото ти теме пак ще рисува с огнени бои,

 ( пълен текст » още 677 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

... когато с моя благ молив
записвам главната си буква,
съмненията в мене рукват –
дори не знам дали съм жив,

 ( пълен текст » още 670 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... до пролетта са два сезона, два! –
и, щом замръзне селската рекичка,
ще цепим с дядо в дворчето дърва
и ще ги мъкнем с кривата количка,
в постланата с рогозки одая

 ( пълен текст » още 775 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... пере морето мръсната ти риза, в бездънни центрофуги я върти,
най-светлата ти възраст се изниза, доде заравяш в пясъка пети,
по буните, обрасли с водорасли, дере мъглата своя сив шинел,
пресипнал гларус ще ти гракне: – Здрасти! Къде из тая пустош си поел? –
под тебе – опнат, плажът се е спитил, изчезнаха ти сетните слънца,

 ( пълен текст » още 694 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

По ръждясалите детски люлки
слънцето гравира автографа си.
Блеснала сълзица се търкулна
в крайчето кристално на дъгата.

 ( пълен текст » още 581 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... низ полето покрай село, из горичката отвъд,
със светулчица на чело тръгна лятото на път,
празна циганска каруца три вихрулки прах изви,
спря щурчето да скрибуца нощем в сънните треви,
бавен хлад откъм реката в нивиците се поде,

 ( пълен текст » още 712 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

не събирам черупки от миди
охлювчета на раци отшелници

 ( пълен текст » още 312 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Светът по здрач е много син.
(Метафора навярно е това.)
Притискам уморената глава
до моя непораснал син.

 ( пълен текст » още 1531 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Луната ниско до речицата пак слиза
и бърза рокля от брокат да съблече.
Уханна нощ е и звездите светят близо,
а на брега сребрист захласва се щурче.

 ( пълен текст » още 849 знака | 2 коментара | оценка: няма )