... навярно по клиничната пътека
и аз ще си отида някой ден –
там, дето спят Петрарка и Сенека,
Артур Рембо, Верлен и Пол Гоген,

 ( пълен текст » още 902 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

На валма се накачули есенният листопад.
И ухаеше на дюли, на чимшир и мокър сняг.
Спряха косове да пеят, както чанът да дрънчи.
Гол клонакът мержелее, трън из мерата стърчи.

 ( пълен текст » още 594 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... лятото си мина и замина – струйка дим от стар чибук с тютюн,
гларусът си клюма на комина, трака из мъглата с празен клюн,
вятърът от гърбавите лодки свлича с шкурка седем педи сол,
утрини се мъкнат – все по-кротки, сякаш друсани със валидол,
като подир гърмел от пиратка скачам от леглото сутрин в три,

 ( пълен текст » още 665 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Отиде си денят. И слънцето полегна
някъде зад хоризонта. Припадна мрак.
С тревожен писък прелетя самотна птица.
Внезапен повей се роди във храстите
и само миг след туй умря. Зловещо
надвисна предчувствие за буря.

 ( пълен текст » още 1553 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Няма битки, доспехи, победи.
И не пърхат край мене жени.
Даже моите луди съседи
не звънят на вратата ми с дни.
Сам играя на табла и карти.

 ( пълен текст » още 844 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Завлачиха се есенните дни, изпра морето летните ми ризи.
И чирозът в мъглата ми изгни на низи под изгнилите корнизи.
Затътри се и дрипавият дъжд – клошар, надянал гумени галоши.
Мелтемите из плажния камъш се юрнаха – на орда от сархоши.
Псе жалостиво в парка заскимтя, подви куйрук и някъде изчезна.

 ( пълен текст » още 674 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Стадион насред полето край забравено шосе.
Нечие магаре клето покрай тъча си пасе.
Вятърът търкаля тръни откъм близките била.
А полето тихо тъне в непрогледната мъгла.

 ( пълен текст » още 699 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... дали защото дишам много леко
и ходя все по праведния друм,
живея си – без пукоти, без екот –
и никога не вдигам лишен шум.

 ( пълен текст » още 790 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... Човечество, кога ще разбереш, че този свят без обич си погива? –
че даже в храма да запалиш свещ, пред Бога тя е толкова лъжлива,
под седем милиарда слънчица! – се питам аз? – и отговор не зная! –
не сме ли всички слънчеви деца? Защо ли Бог прокуди ни от Рая?
Нима за низ от смърти и войни мъжът се буди – брат на зверовете?

 ( пълен текст » още 696 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Сякаш в някой минал мой живот
съм живял в хамачето на паяк,
щом сега извезвам с бавен бод
всяка своя римичка – до края,
мама тъй – на ленено платно,

 ( пълен текст » още 696 знака | 2 коментара | оценка: 5 )