ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Darsy
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14243
 Онлайн са:
 Анонимни: 873
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 874
 Онлайн сега::: BoboDux
Календар
| П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|---|
| |
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | | 28 | 29 | 30 | |
|
|
|
[ добави събитие ] |  Разговор с бетонната планинаПубликувано от anonimapokrifoff на 11.02.2023 @ 11:39:55 (182 четения) автор: pastirkaПодивяла от ярост си в страшната пагубна нощ...
Ти не си планината, която – да гледам – ме радва.
А дървото житейско, посечено сякаш от брадва,
е загубило своята сила, цъфтежност и мощ.
МамаПубликувано от anonimapokrifoff на 11.02.2023 @ 11:38:52 (122 четения)автор: Albatros ... белее – празна, мамината ваза,
откакто тати нейде отлетя,
защо студът безжалостно премаза
напъпилите пролетни цветя? –
не къкри вече бобец на котлона,
Стъпки по зимния плажПубликувано от anonimapokrifoff на 10.02.2023 @ 09:03:06 (121 четения)автор: Albatros ... зимата се върна с трясък, разтовари тарги студ,
по замръзналия пясък тръгна варненският луд,
и морето върху плажа просна дрипав пещимал,
и си смъкна макиажа залезът – от студ умрял,
подир миг денят изчезна, кеят в лед се вкамени,
По водата вървеше човекПубликувано от anonimapokrifoff на 10.02.2023 @ 09:02:15 (190 четения)автор: osi4kata По водата вървеше човек в усмирителна риза и чехли,
много бързаше, малко след пет във безкрая врата се открехваше,
бе израснал зад тази врата, във света на различните други,
но унесен в зова на водата, озова се отвъде - при лудите,
Зимен пасторалПубликувано от anonimapokrifoff на 08.02.2023 @ 10:20:53 (136 четения)автор: Albatros ... над селото се стелва дим,
и къщички в снега се гушат,
досущ един безплътен мим –
танцува дрипавият пушек.
В короната на Вечното дървоПубликувано от Administrator на 06.02.2023 @ 11:10:51 (135 четения)автор: Albatros ... когато покатеря се на клона в короната на Вечното дърво,
за мен ще пее попът от амвона и ще мърмори нещо, но какво? –
доде опечалените роднини един от друг запалват къса свещ,
със старичките мои мокасини към Господа ще се отправя пеш,
Неочакван снягПубликувано от anonimapokrifoff на 05.02.2023 @ 12:36:10 (181 четения)автор: YOTOVAVA Някой беше отчупил от хляба си
и оставил пред къщния праг
седем-осем измръзнали залъци –
тиха радост за брат – и за враг.
Аз ли бях това?Публикувано от Administrator на 03.02.2023 @ 15:04:04 (198 четения)автор: YOTOVAVA Аз не знам от кого са написани
правилата на тоя живот –
как да съмне, кога да се плисне
светлината през нощния борд,
ЛедПубликувано от anonimapokrifoff на 03.02.2023 @ 09:34:50 (125 четения)автор: Albatros ... камък и дърво се пукат,
вредом сняг и мъртвина,
и дере луната с кука
ледената тишина,
лед в напуканите локви,
ЧардашПубликувано от anonimapokrifoff на 02.02.2023 @ 11:21:05 (157 четения)автор: Patrizzia Сто разбити каруци развяват продрани чергила,
в колелетата кални тя – болната зима, квичи,
пролетта коленцата под дрипите шарени свила,
под косите си цигански крие лъчисти очи.
| | |
|
 Чардаш » показани от заявени |
 Публикувано на 02.02.2023 @ 11:21:05 (157 четения)
автор: Patrizzia » раздел: Избрано поезия
Сто разбити каруци развяват продрани чергила,
в колелетата кални тя – болната зима, квичи,
пролетта коленцата под дрипите шарени свила,
под косите си цигански крие лъчисти очи.
|
|
|
| |
| | |
| |
Начало
ХуЛитери
