ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Darsy
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14243
 Онлайн са:
 Анонимни: 1710
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 1710
 |  Разговор с бетонната планинаПубликувано от anonimapokrifoff на 11.02.2023 @ 12:39:55 (186 четения) автор: pastirkaПодивяла от ярост си в страшната пагубна нощ...
Ти не си планината, която – да гледам – ме радва.
А дървото житейско, посечено сякаш от брадва,
е загубило своята сила, цъфтежност и мощ.
МамаПубликувано от anonimapokrifoff на 11.02.2023 @ 12:38:52 (127 четения)автор: Albatros ... белее – празна, мамината ваза,
откакто тати нейде отлетя,
защо студът безжалостно премаза
напъпилите пролетни цветя? –
не къкри вече бобец на котлона,
Стъпки по зимния плажПубликувано от anonimapokrifoff на 10.02.2023 @ 10:03:06 (126 четения)автор: Albatros ... зимата се върна с трясък, разтовари тарги студ,
по замръзналия пясък тръгна варненският луд,
и морето върху плажа просна дрипав пещимал,
и си смъкна макиажа залезът – от студ умрял,
подир миг денят изчезна, кеят в лед се вкамени,
По водата вървеше човекПубликувано от anonimapokrifoff на 10.02.2023 @ 10:02:15 (197 четения)автор: osi4kata По водата вървеше човек в усмирителна риза и чехли,
много бързаше, малко след пет във безкрая врата се открехваше,
бе израснал зад тази врата, във света на различните други,
но унесен в зова на водата, озова се отвъде - при лудите,
Зимен пасторалПубликувано от anonimapokrifoff на 08.02.2023 @ 11:20:53 (143 четения)автор: Albatros ... над селото се стелва дим,
и къщички в снега се гушат,
досущ един безплътен мим –
танцува дрипавият пушек.
В короната на Вечното дървоПубликувано от Administrator на 06.02.2023 @ 12:10:51 (139 четения)автор: Albatros ... когато покатеря се на клона в короната на Вечното дърво,
за мен ще пее попът от амвона и ще мърмори нещо, но какво? –
доде опечалените роднини един от друг запалват къса свещ,
със старичките мои мокасини към Господа ще се отправя пеш,
Неочакван снягПубликувано от anonimapokrifoff на 05.02.2023 @ 13:36:10 (186 четения)автор: YOTOVAVA Някой беше отчупил от хляба си
и оставил пред къщния праг
седем-осем измръзнали залъци –
тиха радост за брат – и за враг.
Аз ли бях това?Публикувано от Administrator на 03.02.2023 @ 16:04:04 (202 четения)автор: YOTOVAVA Аз не знам от кого са написани
правилата на тоя живот –
как да съмне, кога да се плисне
светлината през нощния борд,
ЛедПубликувано от anonimapokrifoff на 03.02.2023 @ 10:34:50 (129 четения)автор: Albatros ... камък и дърво се пукат,
вредом сняг и мъртвина,
и дере луната с кука
ледената тишина,
лед в напуканите локви,
ЧардашПубликувано от anonimapokrifoff на 02.02.2023 @ 12:21:05 (164 четения)автор: Patrizzia Сто разбити каруци развяват продрани чергила,
в колелетата кални тя – болната зима, квичи,
пролетта коленцата под дрипите шарени свила,
под косите си цигански крие лъчисти очи.
| | |
|
 Чардаш » показани от заявени |
 Публикувано на 02.02.2023 @ 12:21:05 (164 четения)
автор: Patrizzia » раздел: Избрано поезия
Сто разбити каруци развяват продрани чергила,
в колелетата кални тя – болната зима, квичи,
пролетта коленцата под дрипите шарени свила,
под косите си цигански крие лъчисти очи.
|
|
|
| |
| | |
| |
Начало
ХуЛитери
