Аз не станах човек по собствена воля – баща ми
е поискал да хлътне като звяр в тишините на мама.
Ей ме, на – в пещерите с лък и копие – миг за реклами! –
аз рисувам с чертички господа над полегнали дами.
... съдбата беше с мене адски тиха, но затова пък беше страшен кеф! –
невям написах сто хиляди стиха? – и с тях тъй не натрупах нито лев,
додето в мен един Поет говори – реди ви рими с птичите пера,
бедняк – се лутах в звездните простори, и някой ден бедняк ще си умра,
за някого това изглежда ужас? – но аз се моля Бог да ме спаси? –
... и все по-ниско слънцето кърви, мелтемите си Август ветролее,
с печалното и страшно "Се ла ви!" денят от мен си тръгва ненадеен,
навървиха се птичите ята – безкрайни и безмълвни вързуници,
а аз оставам! – пиша и чета, и ви изпращам рими – дълги птици,
вървя към вас с протегната душа, разгърдил и последната си ризка,
Дошло е страшно време, вълче време
и вълците, и те се изпокриха,
от мене няма то какво да вземе,
душата гола, няколкото стиха,
приятелите с мене се простиха.
Дошло е страшно време, вълче време
и вълците, и те се изпокриха,
от мене няма то какво да вземе,
душата гола, няколкото стиха,
приятелите с мене се простиха.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14243
Онлайн са:
Анонимни: 872
ХуЛитери: 1
Всичко: 873
Онлайн сега:
