Тъй както младостта ми си замина,
и старостта от мен ще отлети,
не знам кога? – все някоя година
и аз ще събера – смирен, пети,
през рой заблуди, страсти и химери,
... по чукари, шубраци и урви,
който сутрин събуди се пръв –
най-зловещите български курви
в парламента ни смучат до кръв,
мъкнат вкъщи един кош заплати,
Да знаеше само колко ме вдъхновява липсата ти.
Как да не пиша, когато очите ти са далече от моите
и само така си припомням дълбочината на погледа ти.
Пред мен оживява всеки нюанс на ирисите ти
веднъж, като дълбоки и мътни води,
Сняг на дрипи. Студ на буци. Въздухът се вцепени.
Зли – мелтемите с юмруци блъскат плажните стени.
Плажът дрипата си жълта просна в сумрачната глъб.
Гладен гларус ли ме глътна, или тъна в тиха скръб?
Вълноломът цял ден охка! – срещу бясната вълна.