Навярно съм в първичната си цялост,
защото помня детските си сънища,

 ( пълен текст » още 598 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

… започнах да забравям имена, адреси, номера на телефони –
ужасни са ми белите петна, из тях на бял кон вятърът ме гони,
дори не помня стихче от Рембо, ни ред дори от Яворов и Пушкин,
доде върти се Земното кълбо, все още жив съм, но съм жив наужким,
аверите ми – литнали Отвъд, към мен прииждат – низ от силуети,

 ( пълен текст » още 763 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... тополите жълтеят като свещи и тихо гаснат в утринния зрак,
и жълтата луна над тях се блещи – един, търкулнат в Нищото, петак,
и охлювът през мокрите дъбрави сребристата си диря очерта,
с дрипливичко сетренце без ръкави възкачва се на хълма есента,
надянала размъкната фланела, мъглата на валма към мен пълзи,

 ( пълен текст » още 954 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Аз не познавам весели Поети! – край тях с години плаках, пях и пих.
Разбрах, че не в лъжливи пируети! – от Болката се ражда всеки стих.
Дори да го натикат във боклука, и там ще пее в ямб – или в хорей.
Не жажда нито „Нобел“, нито „Букър“ – един невероятен вейхайвей!

 ( пълен текст » още 771 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Тъгите ми са все неравноделни
и мога с пръсти да преда мъглата.
С мълчание стартира понеделник,
и седмица съм роб на тишината.

 ( пълен текст » още 768 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Едва ли нещо някому дължа
и лек за преживелиците нямам.
Отдавна знам – живял ли си в лъжа,
накрая сам превръщаш се в измама –

 ( пълен текст » още 512 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Аз много думи не изрекох,
в неверни мисли се препънах.
Познавам глухите пътеки –
превзети от татул и тръни.

 ( пълен текст » още 671 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тя има само едно листо време,
да разгадае полусенчестите ъгълчета,
където вятъра гнезди.

 ( пълен текст » още 647 знака | 9 коментара | оценка: няма ) 

… дойдох да ви обичам – и не мога дори да си помисля друг живот
без праведните друмища на Бога! – към Неговия светъл небосвод,
там, де баща ми пее – или плаче? – невям за мама цяла нощ скърби,
а моите авери – няма начин! – ме чакат с кабернето? – може би.
Но дотогава имам още време, не ми се спи под жълтата трева!

 ( пълен текст » още 892 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

… така и не успях да разбера защо съдбата беше с мене груба? –
светулчиците мои Бог прибра, напъха ги в най-гнилата коруба,
отнесе ми последното щурче – и славейчето мое скри навеки! –
и днес – додето Времето тече, вървя си все по грешните пътеки,
нима се лъжа? – тъй и не разбрах кой Пътя ми към Господа зачерква?

 ( пълен текст » още 892 знака | 1 коментар | оценка: 5 )