ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Darsy
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14243
 Онлайн са:
 Анонимни: 1085
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 1086
 Онлайн сега::: VPetkova
 |  Еко контрастиПубликувано от anonimapokrifoff на 16.11.2024 @ 09:52:21 (129 четения) автор: Mitko19Падат есенни листа в тревата,
сякаш стелят шарени престилки.
Вятърът разнася по земята
пликове, хартии и бутилки.
Весели усмивкиПубликувано от anonimapokrifoff на 12.11.2024 @ 10:41:58 (111 четения)автор: idan1 Сезонът снежен,
с тихи стъпки наближава.
Вечер обещаващо надниква,
сутрин все още отстъпва,
на слънцето път дава.
Край рекатаПубликувано от viatarna на 08.11.2024 @ 13:05:20 (90 четения)автор: idan1 Там край реката, извора... ,
където е водата, от памтивека,
жилище устройва си човека.
Кому е изгодноПубликувано от anonimapokrifoff на 31.10.2024 @ 15:15:47 (82 четения)автор: idan1 Дъжд валеше, слънце грееше,
цветни дъги рисуваше.
За добро, поверието
никога не се сбъдва.
Тъй Бог решава,
непрекъснато дъгата отдалечава.
Острови в душатаПубликувано от anonimapokrifoff на 30.10.2024 @ 20:56:17 (123 четения)автор: LATINKA-ZLATNA Мария Панайотова е родена в град Ямбол през 1957 г. Пише от десетгодишна. Издала е книгите: „Сърцето на капчука” (1990), „Пастирка на светулки” (2005), „Цвят на жажда” (2007), „Връх за пеперуди”(2009), „Небесни елипси” (2010), „Взрив от деветата дупка” (2012), „Дневникът на един млад беладжия” (2021) и „Острови в душата” (2023).
СмърттаПубликувано от viatarna на 30.09.2024 @ 20:28:19 (149 четения)автор: ina_krein Страхувам ли се от смъртта? Не. Притеснява ли ме неизвестността след края на моето физическо тяло? Преди – да, сега вече – не. Причината – имам близки души, които ме чакат Там. Те ще се погрижат за мен.
Страдам ли, че много проекти, които съм започнала, ще останат недовършени? Преди се тревожех, но вече спрях. Ако нещо трябва да бъде довършено, ако е стойностно, ще се намери кой да го финализира.
| | |
|
 Смъртта » показани от заявени |
 Публикувано на 30.09.2024 @ 20:28:19 (149 четения)
автор: ina_krein » раздел: Други ...
Страхувам ли се от смъртта? Не. Притеснява ли ме неизвестността след края на моето физическо тяло? Преди – да, сега вече – не. Причината – имам близки души, които ме чакат Там. Те ще се погрижат за мен.
Страдам ли, че много проекти, които съм започнала, ще останат недовършени? Преди се тревожех, но вече спрях. Ако нещо трябва да бъде довършено, ако е стойностно, ще се намери кой да го финализира.
|
|
|
| |
| | |
| |
Начало
ХуЛитери
