Животът е възход

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Групата бавно се отдалечи от коловоза, където току-що се бе установил пристигащия влак. Наближаваше четири часа. Звездният небосвод постепенно губеше от характерните си очертания. Границата между нощта и деня незабелязано се губеше. Младите парапланеристи се отправиха по криволичещия коларски път – към зеления хълм. Утринния хлад подкрепяше бодрия дух, даваше надежда за сбъдване на една мечта, на желание за полет…
Веско, най-младото момче от групата, вървеше плътно до Георгиев – ръководителя на групата. Само то сякаш беше неуверено и може би затова си мълчеше. Все пак това излизане за него беше за първи път.

Ето, че стигнаха хълма. Наоколо се откриваше прекрасна гледка. Тук ги посрещнаха хората от месния клуб. Всички опитни парапланеристи. Летенето започна. Дойде ред и на Веско. Момчетата му помогнаха, дадоха му някои допълнителни указания и ето, плахия неуверен Веско полетя… Стремеж, порив!

Всичко мина много добре. Надвечер, когато отново се събраха на гарата, Веско сякаш беше друг. Колегите му не можеха да вземат думата от него. Той така оживено говореше, впечатлен от първия си полет с парапланер, че стана център на внимание в чакалнята. Хора, които никога не бяха чували за този вид спорт – проявиха интерес. Въпреки, че мероприятието за деня бе приключило, Веско все още бе в състояние на полет. Днес той беше в своя апогей. Какво е почувствал, какво е видял той си знаеше, но от този ден той стана друг. Успя да се пречупи, да се извиси над нещата, които го караха да се затваря в себе си. Той спечели нови приятели. Състоянието на полет – символът на живота, остана и след реалния полет, повдигна неговия дух и стремеж да продължава все напред и нагоре!...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите