ПАТИЛАНСКА ХРОНИКА

ХуЛитер Записан(а): Mar 19, 2023 Мнения: 1

Домашната врата ли изгърмя?
Съседът ме покани на по бира.
„Пияни ООД“ да учредя –
начело с председателя ни Киро.

Наложи се жена му да лети.
Аверът ме извика да се ко̀нтим.
Намери ме в следобеда, към три,
отпуснатият пиещ вагабонтин.

Костюма пак забравих го у нас.
Прищявка ли за фирмата е име?
Мечтите ни, абсцес на панкреас,
отдавна сучат смъртното си вѝме.

Разпънах се на дългата софра,
и вкусих без юзда от чаша вино.
Какво ще кажа, щом се прибера?
Какво? Кога? Защо? Къде? На кино!

Жена ми е усойница с метла.
Така не дава прошка за човека.
Дори да искам да се разградя –
жената ще извика: „По-полека!“

Изпълни ме душевният покой.
Забравих за съпругата сърдита
и силните ѝ думи, че съм гной –
и полеп на сърцето ѝ. Честито!

„Недей така! Отивай си сега!“.
Очите са затворени. Не мисля,
но чух, че силен шепот от крака
твори кавга за тихите хронисти.

Домашната врата се разлетя.
Любимата и още ми мърмори.
Защо? Какво? Нима? Къде? Ура –
помилва ме – и няма да повторя.

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 802

"Мечтите ни, абсцес на панкреас,
отдавна сучат смъртното си виме"!!!!

Еее, разби ме с това!👍 Достойно за награда е твоето стихотворение! Браво!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите