Въведено на:
03 Мар 2009 23:41:39 » Камък в градината ми
На приятеля казах: „Заедно ще го опреместим!”
Той рече: „Трима души с него ще се оправят лесно!”
Адреналинът ми, сякаш кошута, подскочи:
сама ще преместя проклетата плоча!
/Вече отдавна съм Сизиф в рокля.
Не плача, а грабвам меча Дамоклев!/
Тласкай, момиче! Търкаляй! Полека!
Вяра и гордост спасяват човека!
А приятелят бодро край мене се смееше.
/Всеки прави, каквото умее./
Изтъркалях те, камък! Сама те избутах!
И се сетих със смях за каруцата
и за малкото камъче, дето... Е, вече се сещате.
Пред олтара на здрача в сърцето ми
паля четири свещи.
За дружбата стара. /Но вече с „д” малко./
За победата моя! /Пък нека звучи самохвално!/
За онези камън тежки,
които в мойта градина падат тъй често!
И за моите утрешни грешки –
да очаквам наивно,
че някой ще ги отмести.
thebigplucky ХуЛитер
Записан(а): Apr 10, 2004
Мнения: 774
Място: До брега на морето,но не съвсем.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14243
Онлайн са:
Анонимни: 1028
ХуЛитери: 0
Всичко: 1028
