Конкурс: Мартенски работи

Стоях си на спирката на автобус 213 и наблюдавах хората. И изведнъж... точно така стават страшните и неочаквани неща – обикновено на автобусната спирка и все изведнъж. Та изведнъж, какво мислите установих? Че на хората носовете им растат до края на живота. Да – загледайте се в луничавите носове на десет младежи и после на десет пенсионери и ще видите, че на тези последните, носовете са два пъти по-големи от колкото на младежите. Направо камби, с извинение. Или може би, това е щото бях поизнервен от чакането? Вярно, че то напоследък какво ли не ни полази – то не беше Баба Марта, скъсването на жената на шофьорския курс, сриването на Хулите, кончината на папагалчето ни. Но към всичко това се прибавят и приготовленията за абитуриентския бал. На дъщерята. Ами, да - може да ви се струва, че бързо е пораснала, ама те са така днешните млади – растат като пролетни марулки. Ле-леееей, ама само ако ви кажа, че като чуя за абитуриентски бал (да му опустее и думата – сигурно е някаква я латинска, я византийска, такава завъртяна) и направо ми се появяват гъбички по краката. Честно. А пък жената – женска му работа – като го чуе и веднага почва да чете „Грижи за бебето и детето” на д-р Спок. Аз й викам, дай сега да уточним броя на гостите, които ще каним в къщи, и тези които ще заведем в ресторанта, а тя ми вика слушай, слушай колко гениално го е казал доктор Спок „че отглеждането на децата е дълго и тежко занимание, а родителите са също така човешки същества, както и бебетата”. Колко вълнуващо, нали, изхлипа тя... Но все пак успяхме да уточним, че в къщи ще дойдат 43 души, а в ресторанта само 20. Че то са едни братовчеди, стринки, лели, чичовци – не става и не става по-малко. Това е - 43 на 20. Добре, айде криво ляво ще ги посрещнем, но лошото е, че още не сме избрали тоалета за самия бал. От 3 месеца гледаме модни списания, обикаляме из интернет, където се предлагат модни парцалчета, но още не можем нищичко да изберем. Т.е. ние избираме, ама кви са тия цени, бе брате. Тия хора дето шият, не са ли имали абитуриенти. А пък евтиното нашата не го харесва. Няма, вика, да се обличам като астроложка. Пък аз не съм забелязал астроложките лошо да се обличат, че те много добре си се обличат, особено тези дето са лични астроложки на политици. По едно време харесахме един – и хем марков - на известната фирма „Кльощавата сьомга”, но пък той бил само за абитуриентки с псориазис и такива, които ядат чесън изключително в събота вечерта. Добре поне, че златния пръстен сме го избрали. И обеците (със слончета). Те са от бабите и дядовците. Така е сега, а не като едно време – помня на моя бал баба ми ми подари спарче за баня, а дядо ми - слипове. А жена ми само кърши пръсти, и вика ах детето какво ще облече, ах детето... И пак като зачете оня простак Спок – „през последните месеци от бременността гръдните зърна да се масажират редовно, за да загрубеят. Или съпругът може да го прави с уста”. Ма ти, викам й ядосан, като финландски моряк останал два месеца без водка, съвсем си откачила. Ще ти спра сериалите. Все пак дъщеря ни не чака дете, а ще има абитуриентски бал, дявол да го вземе? Ох, вика тя...ние сме бетер сериал. И ме поглежда като примадона, която току-що е изпяла финала на арията на Дездемона фалшиво. Абе вие, казвам, надушващ вече нещо отеловско (т.е.сърцераздирателно), да не криете нещо? А жената – не, не, просто съм притеснена от датата, нали, и тоалета, де...Ама като я натиснах в ъгъла, но не в този смисъл, който влагат тийнейджърите (все пак сме женени от 21 години), и тя хъка-мъка, изплю камъчето – че цикълът на дъщерята малко се бавел, ама то и друг път така, нали, но този път се забавил като влак от афганистанското бедеже. Е, че колко ще се забави един влак от афганистанското бедеже, репликирах аз, пресилено обнадежден – да се забави, да се забави, викам, 15 дни. Скоро ще дойде, къде ще иде – пуф-паф и ще дойде, опитах да се пошегувам...А жената клати глава като скръбна костенурка и мърмори, че обикновено след седем месеца закъснение, идва нещо друго, а не пуф-паф. Аз се строполих на фотьойла зад мен, ококорен като митничар, на когото са подали не плик с пари, а с картичка с цитати от Евангелието. Значи седем месеца? Седем месеца я, повтаря и тя. Гинеколожката, с която жената се запознала на една киноложка изложба, щото тя била запалена киноложка, макар и гинеколожка, та тя викала била, че честито, защото термина се падал по 24 май. А това е точно на абитуриентския бал...А-ха, викам, значи заедно с “върви народе възродени” и… таквозто… Ама, той, доктор Спок казва...
Абе кофти месец си е март и това си е. Веднъж да дойде април...

Опала! Много ми допадна мъжката гледна точка! Laughing

ПП. Предвиждам място във финалната петица!

Моите съболезн...т.е. поздравления на автора! Razz

ХуЛитер Записан(а): Mar 10, 2007 Мнения: 1

Много ме изкефи! Много готини сравнения! Smile

)
И аз мисля, че е много забавно да се види гледната точка на мъжа..! Smile

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1021

!

ХуЛитер Записан(а): Feb 23, 2007 Мнения: 29

Нелепа усмивка без хумор...

Моля, журито, като награждава автора, да му добави и пакет памперси, че то където първи април, там и 24 май!
Стискам палци на автора, пък каквото дойде - с награда, без награда, момиченце, момченце - все е хубаво! Laughing

интересни сравнения, наистина, но по същество случката отсъства, затова ми е малко скучен тоя текст

И преходът в началото ми е малко тромав и безпочвен. Разказът тече малко "на общо основание". Има едни подробни описания без те да допринасят на разказа да става по-интересен. А може. Wink

ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108

На мен ми харесва!
Разсмя ме, което е целта на задачката.

chefo_fr написа:

И преходът в началото ми е малко тромав и безпочвен. Разказът тече малко "на общо основание". Има едни подробни описания без те да допринасят на разказа да става по-интересен. А може. Wink

Ама ти не разбра - то в това е цялата работа, я! Човекът, ей тъй, от немай къде, насред ежедневните залисии, установява, ама съвсем между другото, че ще става дядо. Обаче дали го осъзнава?

Хубаво е, че излагаш своята гледна точка, ама дай пример как да се пише, де. Или посочи коя творба най-много се доближава до твоите очевидно високи стандарти за качество Wink

Иначе звучиш малко самоцелно критикарски. Все пак, тук се "надписват" аматьори, нали?

ХуЛитер Записан(а): Aug 11, 2005 Мнения: 38

Murmoreneto na edin budesht dyado! Dobreeee!

ХуЛитер Записан(а): Oct 28, 2004 Мнения: 103

И мен ме разсмя Smile

)) Сигурно е, защото догодина ме очаква бал, а и мразя март заради многото празници. Поздрав за автора!

Честито! Какво друго остава да кажем...
И добре разказано!
Very Happy

Страшно нещо....кажете си едно здрасти в леглото и след девет месеца вече трябва и да се дундуркаме......напредва техниката!!!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите