Приказка за росата

ХуЛитер Записан(а): Mar 28, 2004 Мнения: 75

Приказка за росата

Мили деца, ще ви разкажа, една вълшебна приказка за едно чудо, на което ние хората ставаме свидетели в ранните утринни часове на прекрасните слънчеви дни.
Това се случило, много много отдавна в една далечна, далечна страна, където живеел краля на пеперудите, тяхната кралица и малката им дъщеря. В тази страна, било много красиво, цветно и топло. Там живеели всички пеперуди на света. Не валяло дъжд, не падал сняг, а през цялата година греело нежно и топлото слънце. В палата на краля и кралицата, малката принцеса на пеперудите живеела, много щастливо и задружно със своите родители. Нейното име било Роса. В тази страна, нямало тъмни, буреносни облаци, пеели птици с чудесни песни и всичко било много много красиво. Но не много далеч от там живеел Вятъра, той често слизал, за да се порадва на красивата страна на пеперудите, но с развятите си коси и дрехи спирал, техния полет. Те не му се сърдели, но били нещастни, че не могат да летят.
В един от тези дни кралицата на пеперудите, майка на принцесата на пеперудите, казала на краля: "Нека поговорим с Вятъра, той не идва с лошо при нас, но неговата същност пречи на всички наши братя и сестри да летят." Краля се замислил и решил, че кралицата е права, отишъл при Вятъра и му казал: "Молим те, мили Ветре, да стоиш настрани, защото когато идваш да ни видиш, ние не можем да летим". Много мъчно му станало на Вятъра, че не му позволяват да идва наблизо до любимите си поляни и да вижда пеперудите, техните красиви танци във въздуха... Затова се разгневил, но разбрал, че ако се раздуха, ще погуби света на пеперудите, окротил се и се прибрал тъжен и умислен в къщи... Не минало дълго и принцесата Роса, разбрала че Вятъра е прогонен далече от родителите й. Станало й мъчно за него и решила да отиде да го види. Това никой никога не си бил позволявал - да излиза извън пределите на Вълшебната страна на пеперудите.
Роса се страхувала, но желанието да успокои Вятъра в нея надделяло и рано призори, заловена за слънчевите лъчи, тя прискочила границите на своята чудесна страна. Дълго летяла, изморила се и спряла, за да си почине., точно тогава Вятъра излязал от своя дом, който бил много висок и съзрял, малката принцеса. Първо онемял от почуда, а когато се съвзел, попитал: "Какво правиш чак тук при мене, Принцесо?" Роса се усмихнала и му казала: "Доидох, за да те видя и да ти се извиня, че не можеш да идваш при нас, за да можем ние необезпокоявани да летим". Вятърът се усмихнал щастливо, понечил да прегърне малката принцеса, а тя в този миг станала на много, много малки пъстри капчици, които започнали да греят щастливо и красиво, върху зелената трева и листа. От тогава до днес, винаги сутрин принцесата на пеперудите се появява, като ситни капчици роса в слънчевите утрини, за да ни напомни за своята доброта към могъщия вятър.

Автор: Гергана Георгиева Славова

mNOGO MI HARESA TAZI PRIKAZKA. Razz

След като прочетох тази история, се сетих за всички добри неща в живота, който са ми се случили и повярвах в доброто, отново, както, когато бях дете. Very Happy

Гост

Вдъхновяващо произведение, което с удоволствие, мога да чета много пъти Very Happy

Гост

Cudesna prikazka! Exclamation

Гост

Mojese i po-d6lga da e, no i taka tazi prikazka e cudesna Very Happy

Гост

Prikazno!

Гост

Tazi prikazka e mnogo nejna i mnogo mi haresa se q zapisa za da q imam, kogato vnuckata mi poiska prikazka. Very Happy

Гост

Я, как била възникнала росата! Very Happy

Толкова много пъти се бях питал за това Very Happy

Интересна и чудесна приказка Very Happy

Гост

Браво! Превъзходна приказка! Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите