Кратки срещи от последния вид

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Събота, рано-рано сутринта. Слънцето не се беше показало над Гола чука, а отгоре, откъм реката, се спускаше тънка мъглица, повиваше селото и заглушаваше всеки звук. По пътя откъм Кутра от мъглата бавно изплува странна фигура – дребна, приведена под качулката, дето закриваше лицето. Дрехите и изобщо всичко по нея беше черно, ама черно, даже тънката тояжка, с която се подпираше и тя черна. Вървеше бавно, без да вдига глава, без да се оглежда, а най-интересното беше, че не се поклащаше – ни напред, ни назад, ни настрани – сякаш се плъзгаше по пътя.
Като стигна до онуй място дето се пресичат пътя за Кутра и пътят за Бяла борика, спря – ама не поглеждаше наникъде, а тъй си стоеше, с поглед забит в земята – или се чудеше накъде да хване, или чакаше някого, Таман в туй време жълтото куче Бончо излая сънливо, вратникът на Зарзалови изскърца и се показа Динковица – вървеше заднешком и дърпаше юлара на дребната им кафеникава крава, която, види се, нямаше ищах да излезе от двора.
-Айде, ма! – през зъби подвикваше жената – Айде, какво се опъваш? Върви да се напасеш, ега пуснеш някое кило мляко, че си пресъхнала като стойчовата чешма!
Тъй вървяха двете – Динковица гърбом дърпаше с все сила юлара, а кравата току запираше крака и въртеше глава с облещени очи. Лека-полека наближиха кръстопътя и тогава, като видя черната фигура, потопорчена там, кравата хептен се ошашави – измуча жално, тръсна глава, отскубна юлара от ръцете на стопанката си и търти обратно. Динковица плесна с ръце и за миг остана така, загледана в друсащото се по пътя добиче. После се обърна към неподвижната фигура. Качулката се надигна малко и жената видя, че под нея няма нищо – ни очи, ни уста, ни глава – нищичко! Динковица усети, че краката й се вкопават в земята, а по цялото й тяло полазиха ситни тръпки.
Глас като шумолене на вятър в царевичак се чу изпод качулката:
-Ти ли си, булка? За теб ли дойдох?
-Ми…то, аз… - зъбите й тракаха неудържимо и в главата й за миг мина лудата мисъл, че цяло село ги чува.
Черното създание въздъхна :
-Неее, не си ти…Не си. Хайде сега, чедо, иди си. – И качулката пак клюмна надолу.
Как се врътна и как пробяга пътя до вкъщи тя така и не разбра. Тънка топла струйка се стичаше по бедрата й и с все още тракащи зъби си повтаряше, докато подтичваше по пътя:
-Майчицеееее! Майчице, напиках се! Оле майко, напиках се!

Mъдър човек си ти, Вакрилов - хората винаги са маскирали страха си от смъртта по различни начини -кой както успее. Така и твоята Динковица се вайка, че се е изпуснала, само за да не признае, че е имала близка среща от последния вид.
Във всеки добър хумор има и малко тъга - твоят просто е много добър Smile

Мдааа... Много високо каратова мъдрост и можене!
Нежелан гост е тази самотница - Смъртта, която се чуди кой да поведе със себе си на гости у тях. И не винаги зачита аргументите за заетост И напиканост. Very Happy

Успех!

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 802

Майстор си на детайлите, Вакрилов! Как само оживяват и рисуват те, за да направят картината на разказа ти неподправено истинска и въздействаща! Ако сме в магазин за произведения на словесното изкуство, твоето би грабнало веднага погледа ми. Така силно се откроява и привлича творбата ти! Първото място много ще отива на разказа ти и аз ти го пожелавам!👍😍

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Mia2442 написа:

Mъдър човек си ти, Вакрилов - хората винаги са маскирали страха си от смъртта по различни начини -кой както успее. Така и твоята Динковица се вайка, че се е изпуснала, само за да не признае, че е имала близка среща от последния вид.
Във всеки добър хумор има и малко тъга - твоят просто е много добър Smile

Аха, близки срещи с уролога Smile

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

pc_indi написа:

Мдааа... Много високо каратова мъдрост и можене!
Нежелан гост е тази самотница - Смъртта, която се чуди кой да поведе със себе си на гости у тях. И не винаги зачита аргументите за заетост И напиканост. Very Happy

Успех!

Който трупа мъдрост трупа буркани в мазето Smile

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

pastirka написа:

Майстор си на детайлите, Вакрилов! Как само оживяват и рисуват те, за да направят картината на разказа ти неподправено истинска и въздействаща! Ако сме в магазин за произведения на словесното изкуство, твоето би грабнало веднага погледа ми. Така силно се откроява и привлича творбата ти! Първото място много ще отива на разказа ти и аз ти го пожелавам!👍😍

Уха! Благодаря, Пастирке Smile

"Събота, рано-рано сутринта. Пропели са едва първи петли и небето над градеца още ЧЕРНЕЕ. Ни светлинка, ни дявол. Само в един от прозорците на фона на запалена нощна лампа, плътно закрита с ТЪМЕН абажур, леко се мержелее ЧЕРНАТА загадъчна сянка на нашия автор, известен зевзек-сладкодумник. Той изважда голям ЧЕРЕН молив, леко загризан от единия край, отпива от чашата си глътка ЧЕРНО кафе. И додето придърпва към себе си бял лист, формат А4, един глас, подобен на шумолене на вятър над голия ЧЕРЕН баир, надвиснал над градеца, се разнася над ухото му:
- Стига си умувал, ами драсни една ЧЕРНА история, та да сепнеш сите дами в сайта".

Информацията подготви агент М...

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 592

Дано и кравата се поуспокои, че да не я мислим и нея тъдява...

За Черната качулка съм сигурна,че тръгнала ли е - ще напълни празното в себе си - ей така за равновесие в природата.

Щото...човек и от смях лесно се изпуска.... понекогиш...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите