Това ли е ...

ХуЛитер Записан(а): Mar 12, 2024 Мнения: 3

Събуди се.Облече се и си взе душ.Имаше още малко време преди работа и легна да си доспи.Събуди го драскане на нокти по перваза.Под прозореца му бяха накацали котки и кълвяха спаружени,миналогодишни сини сливи.Нямаше време да ходи до вратата,затова полетя през прозореца.Котките недоволно засъскаха и прелетяха на гърба на куче,залепнало с лапите си за прозореца на разположената по-долу нотариална кантора.Тъй като живееше на пети етаж,идеята се оказа удачна и му позволи,след кратко планиране,да се настани директно на работното си място.За жалост,шефът вече беше там,навъсен-приземяването на служителя му на стола го отвлече от занятието му-съсредоточеното,и до известна степен флегматично отрязване с ножичка за нокти на копчетата от пижамата му-синя,на бели облачета.
-Отново закъснявата,докога ще продължава това?-мърмороше той,като удължаваше гласните,които изпълзяваха през отворения прозорец и се шмугваха в отдавна некосената трева в градинката долу.-Ако не можете да се организирате,спете тук като всички.
-Простете шефе,няма да се повтори-замънка той и легна на бюрото.
-Слушам това за кой ли път,това да ви е за последно-шефът внимателно разрязваше пижамата по шевовете и тя се смъкваше от него,като кожа от змия,застанала на долните си крака и разкриваше отдолу строг,черен костюм с нелепа,яркочервена вратовръзка.Това,обаче,той нито чу,нито видя-вече спеше.
Събуди се в края на работното време,когато слънцето огряваше лъскавите ,ламаринени листове,с които беше застлан пода в кантората.
"Пак си забравих чехлите"-тази тъжна мисъл,първо разсеяна,а после концентрирана в една точка,малко по-горе и вляво от хипофизата,събуди у него желание да не се беше събуждал.
Точката над хипофизата пробуди у него асоциации с Буда и медитация.Опита се да приеме поза лотос,да медитира и така да стигне до вратата.Не се получи.До там стигаше само менталната му същност,но не и физическото му тяло.
Спъпи на пода,с няколко подскока стигна до вратата и се затича право в районната поликлиника.
-Пак ли вие-лекарят го посрещна с изражение на досада и лошо прикрито превъзходство.-Толкова ли е трудно да си носите от вкъщи чехли?
Той не отговори,а само се облегна на кушетката и протегна обгорените си стъпала.
-Но ви предупреждавам,бинтът ни свърши.
-Няма значение-извинително замаха с ръце той.
Лекарят намаза петите му със спирт за горене и му подаде чифт вълнени чорапи,напоени със шардоне от 72-ра.Той ги пое,изцеди единия в пластмасова чашка и с удоволствие отпи.
-О,шардоне от 73-та?!
-И отново грешите-възмути се лекаря-Другият път ще ви предложа евтини ркацители.
-Друг път няма да има!-ТОЙ грабна гумените ботуши на лекаря с надпис"неврология" и изскочи навън.
Слава Богу,ваната вкъщи беше пълна.Той легна на дивана,без да включва телевизора,зави се и веднага заспа.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите