Въведено на:
23 Яну 2024 19:22:35 » Монолог на един повяхнал "мъжага"
Той – френският – не ми е много баш,
но все за лакърдийка ще ми стигне.
Езикът си веднъж, а после дваж
изкълчих с него. Казвам без намигване.
Учительница имах си една,
по прашки дето честичко ме гонеше.
Тя беше застаряваща мома,
за мече бистри, чисти сълзи ронеше.
И като призива шерше ла фам
звучеше за търсачите ѝ тялото.
Какво у мен хареса тя не знам,
издирваше ме скрит под одеалото.
Ядосана, изпитваше ме тя
пред нейния табло ноар презрително.
Веднъж такъв шамар ми извъртя,
че аз избягах. После извинително
потърсих от училищния врач.
Не, не – не беше мъж, така е думата.
Уж шоколада хапна, а рогач
нарече ме. (А аз си бях от умните!)
Та оттогаз не случвам на жени.
Навъдили са се едни в България...
И не, че аз не съм се променил,
в животозастрашаваща лотария
отказвам да играя. Бях веднъж
съпруг, ала по члена за заместване.
И имам син – доказах, че съм мъж.
Смелчаците го правят само често.
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 3002
Място: Варна
Въведено на:
25 Яну 2024 01:08:06 » И кво сега?
Ма тъй ни гу разбрах,
свубоден ли е, не е ли?
Да питам, ами не е грях,
щот, каза с френския дубре е.
Мъ ни устави хич ни тилифон, ни адрес?
туй изпувед уж - мъ на реклама мяза.
Чи искам да завържа връзки тесни
мъ ф профила му кък да фляза?
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
pastirka ХуЛитер
Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 802
Въведено на:
25 Яну 2024 11:37:30 »
От профили той много не разбира,
че малко старомоден е героят.
Страхливичък е той, не пие бира,
за него хич не иска да говорят.
И ризи все във розово облича,
с мустак не съм го никогаш видяла.
Попитах го защо: - Аз на момиче
най-много бих се радвал, но за жалост
момче роди ми бившата съпруга.
Късметче второ аз не си изтеглих.
Той тъй ми рече, миличка, и в друга
зарече се, че няма да се цели.
Но, ако ти все още си навита,
ще ти изпратя скришом аз адреса.
Сега си спомних, че веднъж попита:
"Защо не ме сватосаш с поетеса?"
Та белким се събуди пак мъжага,
макар че, сестро, рядко му се случва.
Щом кажеш ДА, сватовници ще стягам.
А ти моли се да не се закучи.
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 3002
Място: Варна
Въведено на:
25 Яну 2024 19:36:06 » Аз не, че нещо...
Аз не, че нещо, ама ме заинтригува.
За френския буквално го разбрах.
И мисля, че на скромен се преструва,
знам ги тез "не чух, не казах, не видях"
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
pastirka ХуЛитер
Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 802
Въведено на:
26 Яну 2024 12:38:14 » Продължение на изповедтта на "мъжагата"
Не мисля, че от скрита съм порода,
това и на лицето ми личи.
Но трудно пасвам с хорската угода
и с присмехулни някакви очи
ме гледат подминаващите люде.
А аз на средна възраст съм човек,
отказал цял живот да бъде влюбен.
Дори не зная в този полувек
детето като правех влюбен бях ли.
То за това е нужна само свръх
прецизна овулация - разбрах го.
А не да казвам често ох и въх.
На тази госпожа, която в сайта
към мене проявила е ищах,
аз снимка непременно ще ѝ пратя.
Е, не от днес, а откогато бях
красив и млад, с перчем като на петльо
по темето, което олися.
Късмета си не бива да пометна
на хоризонта тъмен щом изгря.
Liulina ХуЛитер
Записан(а): May 05, 2004
Мнения: 277
Място: София
Въведено на:
03 Фев 2024 22:15:08 » бря
момък стреснат, сресан, от франсето внесен бря
_________________ Стъпвай по средата, за да не усещаш бездната ...
pastirka ХуЛитер
Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 802
Въведено на:
04 Фев 2024 12:41:32 »
Таковата..., за момъка – мерси!
Аз никогаш така не съм наричан.
А имах тъмни хубави коси
във времето, когато ме обичаше
с безкрайна безрезервност свръх-мома.
Щом казвам свръх, представяй си с големи
цицорища. Обирах ѝ срама,
на масата когато ний ядеме.
Едната Минка туряше отпред,
а другата встрани - да не притиска.
И супа, манджа, даже сладолед
по пистата наклонена потичаше.
Затуй ѝ купих лигавник голям,
не от ония с бебешки размери.
А тя накрая и без капка срам
с езика си по него да намери
остатъка от ценната храна
разхождаше се и не го переше.
Това си спомням с тази свръх-жена,
която в младоста до мене беше.
Mia2442 ХуЛитер
Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 627
Място: София
Въведено на:
08 Фев 2024 10:31:15 » :)
я, как потръгна играта в пясъчника - неизчерпаема си, Пастирче, след работа ще мисля за римуван отговор, но...
pastirka ХуЛитер
Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 802
Въведено на:
09 Фев 2024 21:37:53 » Най-най
Все чувам "свръх" за другите и тежко.
ми става, че за мене ни веднъж
не го изрече някой. Или грешка
ще бъде да ми кажат най-най мъж!
Не съм най-най висок нито пък умен,
но може би съм най-най дебелак.
И трудно ми е сам да се обувам,
че най-най тежък ми е всеки крак.
А пийна ли, главата натежава
и люшнат съм от палуба матрос.
Аз в най-най чувства хвърлям се тогава
и търся отговор на тоз въпрос:
Какво пък толкоз най-най притежава
във повече нормалният гарсан?
Как смее той със мен да се сравнява,
щом носи само слип и панталон?
zinka ХуЛитер
Записан(а): Nov 05, 2007
Мнения: 592
Въведено на:
29 Фев 2024 17:49:39 » Монолог...
В „ Очи към себе“ сме, моля Ви, гарсон!
Ако Ви има – с име се явете.
Какъв е този Ваш“Шерше-фасон“?
Или жена и мъж в едно сте в Нета?!
Добре, че Ви е весело, все пак...
А мене – блудница из виртуала –
ме е затиснал гневен полумрак...!
Затуй ги пиша-бриша АЛА-БАЛА...!
И гледам се едва с полуоко!
И за „Очи към сере си“ – не ставам –
и мъж да бях с велурено сако,
а и жена с финес/но след забава.../ –
едно ми е – и втренчено и не,
едно ми – навъсено сърдито!
На вятъра съм – вчерашно пране
отвято нейде си – къде – не питай!
Не – не е смешо! Нито е за смях,
когато Той и ТЯ – в едно са сляти.
Понеже..., аз самата не успях
и двамата по дявола да пратя!
И раздвоена, и с последен стон
излитам – писта –.... облаците стигам!
Как е на френски „облаци“, пардон?!
??
Повехналият – що ли ми намига...?!
zika ХуЛитер
Записан(а): Mar 05, 2016
Мнения: 229
Въведено на:
29 Фев 2024 18:08:04 »
Леле! Шапка ви свалям.
Как се развихрихте!
Конкурс в конкурса.
Три пъти ви изчетох.
Но нищо не ми иде в рими.
Браво!
Ръкопляскам и по вас се аз
захласвам.
Усмивки!
Успех!
pastirka ХуЛитер
Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 802
Въведено на:
02 Мар 2024 18:01:06 » На пистата
На пистата – реших! – излитам с Вас!
Целувам Ви ръка, о Зинаида!
И самолети вдигах без компас,
и носех аз на хорските обиди.
На български какво е облак знайш.
Защо Ви трябва на език туземски?
На смела само малко са напрайш,
а пък това е същото на френски.
И без виагра мойот самолет
ша вдигна, глей ма само как го прая!
Ша та кача на него без билет,
ако запъни нещо, ти затрай си.
Ша сръчкам мойте вехнещи ребра
и белким аз крилете им подостря.
И с други съм го правил. Не разбрах
едно – защо нахвърляха се злостно.
Но Вие сте жена шармантна, знам,
и номерА не са Ви в антуража.
Затуй ръката само ще подам
и "Качвайте се!" аз с очи ще кажа.
Те моите очи са си таквиз -
командна кула за едно летище.
И очила не нося, че с кервиз
отгледала ме мама, с друго нищо.
Аз взех да ставам много говорящ,
изтръпна Ви от чакане ръката.
Звездата ми, мадам, със Вас изгря,
дано изстрелям в космоса душата си!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума