Монолог на един повяхнал "мъжага"

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 802

Той – френският – не ми е много баш,
но все за лакърдийка ще ми стигне.
Езикът си веднъж, а после дваж
изкълчих с него. Казвам без намигване.

Учительница имах си една,
по прашки дето честичко ме гонеше.
Тя беше застаряваща мома,
за мече бистри, чисти сълзи ронеше.

И като призива шерше ла фам
звучеше за търсачите ѝ тялото.
Какво у мен хареса тя не знам,
издирваше ме скрит под одеалото.

Ядосана, изпитваше ме тя
пред нейния табло ноар презрително.
Веднъж такъв шамар ми извъртя,
че аз избягах. После извинително

потърсих от училищния врач.
Не, не – не беше мъж, така е думата.
Уж шоколада хапна, а рогач
нарече ме. (А аз си бях от умните!)

Та оттогаз не случвам на жени.
Навъдили са се едни в България...
И не, че аз не съм се променил,
в животозастрашаваща лотария

отказвам да играя. Бях веднъж
съпруг, ала по члена за заместване.
И имам син – доказах, че съм мъж.
Смелчаците го правят само често.

Ма тъй ни гу разбрах,
свубоден ли е, не е ли?
Да питам, ами не е грях,
щот, каза с френския дубре е.

Мъ ни устави хич ни тилифон, ни адрес?
туй изпувед уж - мъ на реклама мяза.
Чи искам да завържа връзки тесни
мъ ф профила му кък да фляза?

Laughing

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 802

От профили той много не разбира,
че малко старомоден е героят.
Страхливичък е той, не пие бира,
за него хич не иска да говорят.

И ризи все във розово облича,
с мустак не съм го никогаш видяла.
Попитах го защо: - Аз на момиче
най-много бих се радвал, но за жалост

момче роди ми бившата съпруга.
Късметче второ аз не си изтеглих.
Той тъй ми рече, миличка, и в друга
зарече се, че няма да се цели.

Но, ако ти все още си навита,
ще ти изпратя скришом аз адреса.
Сега си спомних, че веднъж попита:
"Защо не ме сватосаш с поетеса?"

Та белким се събуди пак мъжага,
макар че, сестро, рядко му се случва.
Щом кажеш ДА, сватовници ще стягам.
А ти моли се да не се закучи.

Аз не, че нещо, ама ме заинтригува.
За френския буквално го разбрах.
И мисля, че на скромен се преструва,
знам ги тез "не чух, не казах, не видях"

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 802

Не мисля, че от скрита съм порода,
това и на лицето ми личи.
Но трудно пасвам с хорската угода
и с присмехулни някакви очи

ме гледат подминаващите люде.
А аз на средна възраст съм човек,
отказал цял живот да бъде влюбен.
Дори не зная в този полувек

детето като правех влюбен бях ли.
То за това е нужна само свръх
прецизна овулация - разбрах го.
А не да казвам често ох и въх.

На тази госпожа, която в сайта
към мене проявила е ищах,
аз снимка непременно ще ѝ пратя.
Е, не от днес, а откогато бях

красив и млад, с перчем като на петльо
по темето, което олися.
Късмета си не бива да пометна
на хоризонта тъмен щом изгря.

момък стреснат, сресан, от франсето внесен Wink

бря

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 802

Таковата..., за момъка – мерси!
Аз никогаш така не съм наричан.
А имах тъмни хубави коси
във времето, когато ме обичаше

с безкрайна безрезервност свръх-мома.
Щом казвам свръх, представяй си с големи
цицорища. Обирах ѝ срама,
на масата когато ний ядеме.

Едната Минка туряше отпред,
а другата встрани - да не притиска.
И супа, манджа, даже сладолед
по пистата наклонена потичаше.

Затуй ѝ купих лигавник голям,
не от ония с бебешки размери.
А тя накрая и без капка срам
с езика си по него да намери

остатъка от ценната храна
разхождаше се и не го переше.
Това си спомням с тази свръх-жена,
която в младоста до мене беше.

я, как потръгна играта в пясъчника - неизчерпаема си, Пастирче, след работа ще мисля за римуван отговор, но... Smile

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 802

Все чувам "свръх" за другите и тежко.
ми става, че за мене ни веднъж
не го изрече някой. Или грешка
ще бъде да ми кажат най-най мъж!

Не съм най-най висок нито пък умен,
но може би съм най-най дебелак.
И трудно ми е сам да се обувам,
че най-най тежък ми е всеки крак.

А пийна ли, главата натежава
и люшнат съм от палуба матрос.
Аз в най-най чувства хвърлям се тогава
и търся отговор на тоз въпрос:

Какво пък толкоз най-най притежава
във повече нормалният гарсан?
Как смее той със мен да се сравнява,
щом носи само слип и панталон?

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 592

В „ Очи към себе“ сме, моля Ви, гарсон!
Ако Ви има – с име се явете.
Какъв е този Ваш“Шерше-фасон“?
Или жена и мъж в едно сте в Нета?!

Добре, че Ви е весело, все пак...
А мене – блудница из виртуала –
ме е затиснал гневен полумрак...!
Затуй ги пиша-бриша АЛА-БАЛА...!

И гледам се едва с полуоко!
И за „Очи към сере си“ – не ставам –
и мъж да бях с велурено сако,
а и жена с финес/но след забава.../ –

едно ми е – и втренчено и не,
едно ми – навъсено сърдито!
На вятъра съм – вчерашно пране
отвято нейде си – къде – не питай!

Не – не е смешо! Нито е за смях,
когато Той и ТЯ – в едно са сляти.
Понеже..., аз самата не успях
и двамата по дявола да пратя!

И раздвоена, и с последен стон
излитам – писта –.... облаците стигам!
Как е на френски „облаци“, пардон?!
??
Повехналият – що ли ми намига...?!

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

Леле! Шапка ви свалям.
Как се развихрихте!
Конкурс в конкурса.
Три пъти ви изчетох.
Но нищо не ми иде в рими.
Браво!
Ръкопляскам и по вас се аз
захласвам.
Усмивки!
Успех!

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 802

На пистата – реших! – излитам с Вас!
Целувам Ви ръка, о Зинаида!
И самолети вдигах без компас,
и носех аз на хорските обиди.

На български какво е облак знайш.
Защо Ви трябва на език туземски?
На смела само малко са напрайш,
а пък това е същото на френски.

И без виагра мойот самолет
ша вдигна, глей ма само как го прая!
Ша та кача на него без билет,
ако запъни нещо, ти затрай си.

Ша сръчкам мойте вехнещи ребра
и белким аз крилете им подостря.
И с други съм го правил. Не разбрах
едно – защо нахвърляха се злостно.

Но Вие сте жена шармантна, знам,
и номерА не са Ви в антуража.
Затуй ръката само ще подам
и "Качвайте се!" аз с очи ще кажа.

Те моите очи са си таквиз -
командна кула за едно летище.
И очила не нося, че с кервиз
отгледала ме мама, с друго нищо.

Аз взех да ставам много говорящ,
изтръпна Ви от чакане ръката.
Звездата ми, мадам, със Вас изгря,
дано изстрелям в космоса душата си!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите