Над Шехризар елхиците шептят,
облечени в тържествена премяна
сказания, за този чуден свят

 ( пълен текст » 1032 байта още | 11 коментара | рейтинг: 5 ) 

Сняг заваля в Онази нощ, но късно.
Светът не можеше да стане бял.
Човечеството вече беше мръсно.
То вече бе направено от кал.

 ( пълен текст » 603 байта още | 14 коментара | рейтинг: 3.85 ) 

...от толкова отдавна
си отивам,
а ти,

 ( пълен текст » 544 байта още | 20 коментара | рейтинг: 5 ) 

Там е зимата, близо, зад хълма.
Рие крак с нетърпение в нивите.

 ( пълен текст » 590 байта още | 10 коментара | рейтинг: 5 ) 

Ако гроздето
днес ти е кисело,
не значи, че няма любов,
не значи, че няма смисъл,
не значи,
че няма Бог.

 ( пълен текст » 731 байта още | 13 коментара | рейтинг: 4.70 ) 

Разпънато от птиците
сред щръкналите свещи на стърнището,
очаква шанс за възкресение.

 ( пълен текст » 595 байта още | 15 коментара | рейтинг: 5 ) 

Бивш военен от Стара Загора
си разпънал палатка на двора;

 ( пълен текст » 482 байта още | 13 коментара | рейтинг: 5 ) 

Голямата любов умря. Не сърцераздирателно, не шокиращо внезапно. Агонията й започна отдавна – в мига, в който спря да Я целува страстно.
Тя не се възпротиви, не го укори, не направи сцени на ревност. Може би дори не забеляза, или поне не в началото. Беше много заета. Заета да твори прекрасности. Заета с поредния успешен миг. Заета да утешава приятели… и да се извинява…. Много заета. Една неприлично интелигентна блондинка, преуспяла (въпреки бежово-русия цвят на косите си), с фини черти, леко сериозна и в същото време по детски любопитна усмивка и две сладки трапчинки.

 ( пълен текст » 7818 байта още | 8 коментара | рейтинг: 5 ) 

На Рицарят, до който съм отляво с обич

Свали доспехите си. И поспри до мене -
в дланта ми глътка обич да разпръснеш!
От Походи дали остана време
в очите ти един път да възкръсна?

 ( пълен текст » 1767 байта още | 12 коментара | рейтинг: 5 ) 

И ти си човек -

 ( пълен текст » 387 байта още | 3 коментара | рейтинг: 5 ) 

Дъждът е само тръпнещо усилие
на жадното небе - да те докосне.

 ( пълен текст » 609 байта още | 8 коментара | рейтинг: 5 ) 

В кварталната градинка се гонеха първите жълти листа. Още беше лято, но слънцето вече бе скъсило пътя си и грееше уморено. Очите поглъщаха ненаситно пищните цветове на отиващия си август, а сърцата нашепваха, че есента е вече тук – пъстра бродница с рошави коси от мъгла, промъкнала се неканена на бала на пияните от слънце сетива. Той придърпа нагоре панталона си – беше му широк, приглади коси и смело тръгна към пейката.

 ( пълен текст » 1813 байта още | 20 коментара | рейтинг: 0 )