Долорес Лавернавтор: ahav (1177 четения) До стената в таверната
Бе Долорес Лаверн *
Аз настроих латерната
И я сграбчих смутен.
„Не, не съм аз неверната”
Ми прошепна Лаверн
„Вън е нощ. Тя е черната
А жадувам за ден.”
Тъй достъпно лежерна бе
Тя, Долорес Лаверн
Аз завлякох я в фермата
И проникнах я с член.
Като жертва, низвергната
Връз олтара червен
Тя лежеше, студената
Мис Долорес Лаверн.
От страстите незасегната
Без чувство или обем
До стената на фермата
Легнала бе Лаверн.
Тя лежеше, модерната
И духовна Лаверн
Тъй далеч от мизерното
На човек угнетен.
Левичарка, зачената
В буржоазен сатен
Не видяла лишения
Тази странна Лаверн.
Поглед в нищото вперила
Гледаше тя през мен
Смучейки къс материя,
А аз бях уморен.
Станах, тръгнах от фермата
Всъщност бях отвратен
А зад мен, спряла времето
Разтопи се Лаверн.
*Лирическото произведение няма връзка с действителни лица и събития и отразява единствено творческите възприятия на автора.
[ назад към списъка ]