|
| | |
|
И тогава заваля онзи жълт пясъчен дъжд на спомена бял » показани от заявени |
Публикувано на 04.12.2021 @ 23:27:45 (208 четения)
автор: lirik1 » раздел: Приказки
Реших и те затворих в невероятните дъги на паметта си, мила моя любов, да ми светиш най-вече с отсъствието си. И отместил с ръце тишината те запратих в късните сенки на лилавото време. Там ти ще можеш да пиеш светлина от зряло грозде дълго тъпкано с нозе от мургави жени под зорък поглед на Циклоп.
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|