Във всичките си стихове, в които „играя роли”, има частичка от мен... Осезаема, тръпнеща, истинска... Когато ме очертаваш с устни и твоята мисъл става мой стих, си връщам онзи шеметен фьон, с който летим през неизвестното...
Тази нощ с топли устни разтворих Портала
между Ада и Рая, между Святост и Грях,
и разкриха се бездни от страст. До премала
бездиханен щастливо потапях се в тях.
Ноември върти
зимната си, проскубана опашка и бърза да се скрие на завет в автобуса. Най му е добре в неделя вечер. Вее се и се развява по празните, поокъсани седалки, подпира ръце на изпотените стъкла и се плези на прогизналите минувачи отвън.