Едно семейство врабчета си свило гнездо на крушата, дето е на празното място между гробищата и къщата на Гоце Куция. Те си снесли яйчице и си измътили пиленце (е, не двамата и не едновременно, но читателят знае кой какво върши в това общо дело между едно мъжко и едно женско врабченце).

 ( пълен текст » още 6872 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Една мъничка светлинка решила да живее на тъмно, за да осмисли живота си. Избрала си ума на един отчаян човек.

 ( пълен текст » още 795 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Коминчето на старата пекарна
със сладък дим рисува по небето.
Танцува своят танц кантара-
тук- повечко брашно, там-
малко ким за хрупкави солети.

 ( пълен текст » още 1148 знака | 10 коментара | оценка: 5 ) 

/за историковеди по ведическа антропология/

Имало едно време една черна планета, чиетo небе било бяло, а слънцето черно. Само нощем небето ставало черно, защото тогава изгрявало бялото слънце.

 ( пълен текст » още 4194 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Веднъж човекът бил на гости у съседите си и там ял омлет. Докато се хранел, било му много вкусно, обаче още не знаел колко му се е усладил омлетът.

 ( пълен текст » още 5757 знака | коментирай | оценка: няма ) 

/съвременна приказка/

Тази приказка е съвременна. Всичко в нея е измислено, а за може да се побере в „прозореца” на читателя, всички мащaби в приказката нарочно са умалени. Освeн това, приказката никак не е приятна и затова не е за деца.

 ( пълен текст » още 4261 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Заекът и таралежът решили да си направят къща. Зайовото семейство по цял ден правило къщата, а таралежовото – по цял ден се излежавало под едно дърво на сянка. Щом къщата била готова, зайците се настанили в едната половина на къщата, а таралежите – другата. От едната страна на пътечката дворът бил на зайците, от другата – на таралежите.

 ( пълен текст » още 2291 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Живяла някога една принцеса, която била очарователна, пленителна и омайна! Живее и сега - в Царство, далеч от хорската и дворцова суетня. Царство, в което нямало нищо друго освен трева, поточета, небе, замък (няма как без замък) и една кула. Кула, от която Принцесата гледала залеза.

Всяка вечер, тя се изкачвала до най-високото място в кулата и впервала поглед в далечината. Слънцето постепенно се скривало зад хоризонта, а очите на Принцесата постепенно свиквали с тъмнината и тя продължавала да се взира дори когато навън настанел непрогледен мрак.

 ( пълен текст » още 2375 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Двете змейчета бяха братчета или нещо подобно,

 ( пълен текст » още 1696 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

Пясъка на пустинята ме позова
и аз отидох..,
за да изгоря
във огъня на спомена,
гълъбе мой...

 ( пълен текст » още 411 знака | оценка: няма )