В същото време зимата, докато се примъкваше от едно място на друго из пустинята, оставяше след себе си огромни мокри петна, които затоплени от слънцето ставаха причина там да се появява растителност. Такова нещо не се беше случвало, като се знае, че на дъжда му бе забранено да минава от там.
- Хъм! - пустинята се размисли.

 ( пълен текст » още 8859 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Мързеливо, буквите се протягаха - кой ченгел, кой байряче, кой тумбак, но общо взето наостриха уши да чуят. „Ъ" най-после си намери обувките и затропка притеснено наляво-надясно. Не можеше да се спре. „Л" я хвана здраво за ръката и тихичко й пошушна, че всички нея чакат. Чуваше се мрънкане – за какво трябваше да се будят?

 ( пълен текст » още 5282 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Някога много отдавна чух една странна приказка - приказката за соленото момиче, издялано от голям къс каменна сол.

 ( пълен текст » още 2491 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Буквичката „Ъ", носеше възможно най-малкия размер обувки, но сега беше обула едни доста големи и щтрапаше с тях бързешката и притеснено. Не можа да намери своите. След снощното тържество всички букви бяха изпозаспали, а тя бързаше да каже на „О", да не забрави да донесе орехи за баклавата. Но „О" се беше излегнал върху къщичката на един охлюв и обикаляше поляната. „Ъ" го намери и разтревожена , препъвайки се, задъхано му припомни да бърза, защото нервната „К" каза, че няма да чака последния момент за „ Коледа”.

 ( пълен текст » още 6559 знака | 7 коментара | оценка: 5 ) 

В едно далечно Кралство, с общо 3 на брой закона,

 ( пълен текст » още 2097 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

На най-красивата детска площадка в града се събираха много деца.

 ( пълен текст » още 4034 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Ей там-в лявата част на света
има една малка,трицветна гора.
А е трицветна гората,защото
по дърветата всяко листо
прелива точно в три цвята различни-
морскозелен,ален и светлопшеничен.

 ( пълен текст » още 5240 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

"А епицентърът е само фокусът,
във който се пресичат, може би,
все още неначенати посоки,
все още непредречени съдби..."
В. Виденов (vladun)

 ( пълен текст » още 1662 знака | 7 коментара | оценка: 5 ) 

Корабният паяк много се натъжи след като господин Сабо слезе на брега. Не успя да му обещае да се видят пак или къде да го потърси. С неговата странна родина, на която дори не запомни името и той едва сега осъзна колко самотен е бил без приятели през всичките тези години.

 ( пълен текст » още 8717 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Господин Сабо привидно се зарадва на завръщането на Малката джапанка. В тъмния шкаф за обувки отново стана тясно и когато я окачиха на стената, донякъде се успокои, но само донякъде. Той тъжеше, че не му обръщат достатъчно внимание. В тази страна се интересуваха повече от джапанките. И Старият чехъл го канеха навън, а той не пропускаше да навре любопитния си нос навсякъде и важно разказваше какво е чул и видял. Дори превзетият Сандал имаше своите специални вечери, когато излизаше, придружен от облак ароматно ухание. А той оставяше сам и ненужен, защото, просто никой в къщата не носеше сабо.

 ( пълен текст » още 9066 знака | 3 коментара | оценка: няма )