Сред бляскавите витрини на милионния град скромен древен храм пази духа на предците. Само една крачка, една малка крачка, дели две епохи. Магнетизма на градината с грижовно оформени храсти и езерото, в което се оглежда всемира, ме карат да я направя. С вода от сребърни съдове измивам стреса от забързаните делници и поемам по пътеката към храма.

 ( пълен текст » още 9947 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

Тая вечер се сетихме за дядо. Той все казваше, че през есента цветовете избледнявали и се разтичали като лицата от стара войнишка фотография. Ала дядо беше художник, той знаеш много за тия неща. Кое как да забърка, кое как да нарисува и най-вече знаеше да гледа на света с други, различни очи.

 ( пълен текст » още 9531 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

на моите дъщерички

Имало едно време едно малко къдраво момиченце. В моята приказка се казвала Аничка във вашата може да е всяко едно момиченце или момченце.

 ( пълен текст » още 4022 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Поклон към слънцето в небето.
Поклон към жълтата луна.
Поклон към всичкото,което
живее в земната кора.

 ( пълен текст » още 879 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

За герои славни
от гори зелени
и полета равни…

След като за кой ли вече път Мечо се прекатури след като се спъна в един стар пън, седна, почеса цицината на главата си и рече:

 ( пълен текст » още 2822 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Продължение от Паднала от небето (14).

Сами щеше да запомни месеците след Вси Светии като най-щастливата есен в живота си. Училището вървеше добре, големите момчета повече не го закачаха, а Лили Бронски старателно го избягваше. Само Кейра се държеше по-хладно с него, но все още бяха приятели с нея и всеки четвъртък се срещаха в библиотеката след часовете, за да учат заедно. За сметка на това връзката му с Лукса ставаше все по-силна. Двамата се целуваха понякога, но им стигаше да седнат заедно до прозореца в стаята на ангелчето и да мълчат, прегърнати. Често се разбираха без думи – само с поглед, жест или усмивка.

 ( пълен текст » още 17531 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

За герои славни
от гори зелени
и от полета равни.

 ( пълен текст » още 2744 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Истината понякога е толкова трудна за преглътване и наново изживяване,

 ( пълен текст » още 1524 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Продължение от Паднала от небето (13)

Всички в градчето знаеха къщата на семейство Танкреди, собствениците на най-голямата дъскорезница в щата. Местните я наричаха “имението”, защото се проститаше на цели три акра и отвън повече приличаше на петзвезден хотел, отколкото на частен дом. По случай 16-тия рожден ден на Сабрина, цялата къща беше украсена като коледна елха с хиляди лампички и фенери.

 ( пълен текст » още 24074 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Изненада! Продължение от Паднала от небето (12)

Сабрина Танкреди протегна напред поднос с шоколадови сладки. Лили си взе една и я опита.
- Превъзходни са, Сабрина! Каква храна ще сервирате на гостите?
- Ще има изобилие от бонбони и сладки! Ще поръчаме също сандвичи и солени хапки със сосове. От фирмата за кетъринг ще дойдат след час и ще ни донесат да пробваме различни видове. Защо не останеш да помогнеш на мен и мама в избора?

 ( пълен текст » още 15611 знака | 3 коментара | оценка: 5 )