Продължение от Мечтата на Оног (3)

Майсторът леко удари с чукчето си парчето желязо върху наковалнята, а Оног стовари тежкия си ковашки чук на отбелязаното място.
- По-леко! – смъмри го Манфрид. Отвън се чу конско пръхтене и той добави: - Пфу! Само ме прекъсват! Момче, поддържай огъня! И да почистиш саждите преди да съм се върнал!

 ( пълен текст » още 15553 знака | 8 коментара | оценка: 5 ) 

Продължение от Мечтата на Оног (2)

Оног се вълнуваше. Това, че ризата и панталоните му миришеха целите на кашав домашен сапун, беше резултат от часовето упорито търкане в коритото. Чистите дрехи, обаче, нямаше да стигнат, за да изглежда достатъчно спретнат. Ето защо той взе няколко тлеещи въгленчета от печката, пъхна ги в тежката желязна ютия и много старателно изглади ризата си, а след това колоса бялата й якичка. Облече всичко и се огледа от глава до пети в пукнатото старо огледало на двора.

 ( пълен текст » още 12096 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

Имало едно време една Принцеса, която била очарователна, пленителна и омайна. Тя живеела в най-високата кула на замъка си, далеч от хорската суета и близо до залеза. Толкова близо до залеза, че известно време това била единствената топлина, която очите на Принцесата срещали. И добре, че било така, иначе не само частица от сърцето й щяло да се превърне в стъкленица…

 ( пълен текст » още 2584 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Почти всяка сутрин Джовани ставаше много рано, отваряше широко зелените капаци на прозорците и вдишваше с пълни гърди свежият алпийски въздух. След сутрешният тоалет слизаше бързо по дървените стъпала до трапезарията, грабваше бутилките за мляко, които баба му беше приготвила и хукваше по тясната калдръмена уличка към дома на млекаря.

 ( пълен текст » още 19895 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Продължение от Мечтата на Оног (1)

Няколко часа по-късно малкият полу-орк почука на вратата на къщата, където живееше ковача.
- Какво правиш тук, Оног?
- Мама много благодари за чудесната яхния, госпожо Амелия. Тя връща купата и изпраща това за вас. – Момчето протегна ръка към жената. В торбичката му имаше топла чорба и суров ябълков пай. – Съжалявам за пая. Мама ме остави да го опека, но ме хвана страх да не го прегоря.

 ( пълен текст » още 11813 знака | 10 коментара | оценка: 5 ) 

На приятелката ми Елена Димитрова, защото нейната мечта е и моя мечта.

Откакто се помнеше, Оног знаеше, че е грозен. Знаеше го, защото майка му все му го повтаряше, а и дори да не беше така, можеше да го прочете в очите на хората. Оног нямаше руси коси като другите селяни, а рядка, тъмна четина, която покриваше темето и врата му. От рождение грубата му кожа имаше нездрав зеленикаво-сив оттенък. Долната му челюст бе силно издадена напред, а хлътналите му очи бяха твърде големи и твърде черни, за да бъдат човешки.

 ( пълен текст » още 10556 знака | 13 коментара | оценка: 4.42 ) 

В това пиано имаше фабрична грешка- единият от клавишите му звучеше фалшиво и никой не можеше да поправи настройката на тона. Бяха се опитвали всички учители по музика, които през годините преподаваха в училището. Накрая всеки се отказваше и така пианото остана да събира прах в мазето. Докато там не го откри новата учителка по музика. Тя се казваше Надежда.

 ( пълен текст » още 2633 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

В края на лятото, в един от най-горещите дни, които Щастливия град беше виждал, пред зоопарка спря го­лям жълт камион.

 ( пълен текст » още 11491 знака | коментирай | оценка: няма ) 

През ония зими мраз сковавал земята, къщичките се гушели под меки снежни гугли, а от небето се сипел звезден прах. Отъпкана пъртина водела до дома на мелничаря. Скромни и мирни люде били мелничарите.

 ( пълен текст » още 5693 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

През есента има и неприветливи дни от сутрин до вечер вали и е мокро, и хладно. Градината утихнала, обсипана в окапали листа. Къщичката за птички самотна, мокри паяжинки в клоните на боровете.

 ( пълен текст » още 3476 знака | 3 коментара | оценка: 5 )