ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация
ХуЛитери:
 Нов: Darsy
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14243
Онлайн са:
 Анонимни: 1337
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 1338
Онлайн сега::: BoboDux
Календар
| П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
| |
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | | 28 | 29 | 30 | |
|
|
|
[ добави събитие ] | Мечтата на Оног (4)Публикувано от hixxtam на 08.02.2013 @ 08:55:55 (668 четения) автор: MilvushinaПродължение от Мечтата на Оног (3)
Майсторът леко удари с чукчето си парчето желязо върху наковалнята, а Оног стовари тежкия си ковашки чук на отбелязаното място.
- По-леко! – смъмри го Манфрид. Отвън се чу конско пръхтене и той добави: - Пфу! Само ме прекъсват! Момче, поддържай огъня! И да почистиш саждите преди да съм се върнал!
Мечтата на Оног (3)Публикувано от viatarna на 17.01.2013 @ 17:49:42 (500 четения) автор: MilvushinaПродължение от Мечтата на Оног (2)
Оног се вълнуваше. Това, че ризата и панталоните му миришеха целите на кашав домашен сапун, беше резултат от часовето упорито търкане в коритото. Чистите дрехи, обаче, нямаше да стигнат, за да изглежда достатъчно спретнат. Ето защо той взе няколко тлеещи въгленчета от печката, пъхна ги в тежката желязна ютия и много старателно изглади ризата си, а след това колоса бялата й якичка. Облече всичко и се огледа от глава до пети в пукнатото старо огледало на двора.
Рицарят без броняПубликувано от Administrator на 13.01.2013 @ 11:37:56 (388 четения) автор: LeeAnnИмало едно време една Принцеса, която била очарователна, пленителна и омайна. Тя живеела в най-високата кула на замъка си, далеч от хорската суета и близо до залеза. Толкова близо до залеза, че известно време това била единствената топлина, която очите на Принцесата срещали. И добре, че било така, иначе не само частица от сърцето й щяло да се превърне в стъкленица…
Джовани и черният лебедПубликувано от hixxtam на 11.01.2013 @ 08:05:17 (624 четения) автор: pc_indi Почти всяка сутрин Джовани ставаше много рано, отваряше широко зелените капаци на прозорците и вдишваше с пълни гърди свежият алпийски въздух. След сутрешният тоалет слизаше бързо по дървените стъпала до трапезарията, грабваше бутилките за мляко, които баба му беше приготвила и хукваше по тясната калдръмена уличка към дома на млекаря.
Мечтата на Оног (2)Публикувано от alfa_c на 09.01.2013 @ 14:16:08 (595 четения) автор: MilvushinaПродължение от Мечтата на Оног (1)
Няколко часа по-късно малкият полу-орк почука на вратата на къщата, където живееше ковача.
- Какво правиш тук, Оног?
- Мама много благодари за чудесната яхния, госпожо Амелия. Тя връща купата и изпраща това за вас. – Момчето протегна ръка към жената. В торбичката му имаше топла чорба и суров ябълков пай. – Съжалявам за пая. Мама ме остави да го опека, но ме хвана страх да не го прегоря.
Мечтата на Оног (1)Публикувано от viatarna на 04.01.2013 @ 22:15:52 (911 четения) автор: MilvushinaНа приятелката ми Елена Димитрова, защото нейната мечта е и моя мечта.
Откакто се помнеше, Оног знаеше, че е грозен. Знаеше го, защото майка му все му го повтаряше, а и дори да не беше така, можеше да го прочете в очите на хората. Оног нямаше руси коси като другите селяни, а рядка, тъмна четина, която покриваше темето и врата му. От рождение грубата му кожа имаше нездрав зеленикаво-сив оттенък. Долната му челюст бе силно издадена напред, а хлътналите му очи бяха твърде големи и твърде черни, за да бъдат човешки.
Една закъсняла коледна приказкаПубликувано от Administrator на 31.12.2012 @ 16:49:07 (509 четения) автор: slashВ това пиано имаше фабрична грешка- единият от клавишите му звучеше фалшиво и никой не можеше да поправи настройката на тона. Бяха се опитвали всички учители по музика, които през годините преподаваха в училището. Накрая всеки се отказваше и така пианото остана да събира прах в мазето. Докато там не го откри новата учителка по музика. Тя се казваше Надежда.
Томас ВеликолепниПубликувано от alfa_c на 16.12.2012 @ 16:55:53 (384 четения) автор: bebvragalowskiВ края на лятото, в един от най-горещите дни, които Щастливия град беше виждал, пред зоопарка спря голям жълт камион.
Коледна приказкаПубликувано от alfa_c на 16.12.2012 @ 15:43:55 (541 четения) автор: ivalex През ония зими мраз сковавал земята, къщичките се гушели под меки снежни гугли, а от небето се сипел звезден прах. Отъпкана пъртина водела до дома на мелничаря. Скромни и мирни люде били мелничарите.
Приказка за първата снежинкаПубликувано от viatarna на 16.12.2012 @ 14:23:05 (477 четения) автор: ivalex През есента има и неприветливи дни от сутрин до вечер вали и е мокро, и хладно. Градината утихнала, обсипана в окапали листа. Къщичката за птички самотна, мокри паяжинки в клоните на боровете.
| | |
|
Приказка за първата снежинка » показани от заявени |
Публикувано на 16.12.2012 @ 14:23:05 (477 четения)
автор: ivalex » раздел: Приказки
През есента има и неприветливи дни от сутрин до вечер вали и е мокро, и хладно. Градината утихнала, обсипана в окапали листа. Къщичката за птички самотна, мокри паяжинки в клоните на боровете.
|
|
|
| |
 | |  |
 | |