- Написах го, искаш ли да го прочетеш… – Стоян Карачобанов погледна жената в леглото. Почувства се гузен, сякаш не бе я виждал с години… Време, през което тя се бе превърнала в смъртница, наблюдаваща го с тъжни, вкопани във восъчното ѝ лице очи.

 ( пълен текст » още 21686 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Стресна се насън и се събуди от собственото си изхъркване на кривия диван, надигна се и затътри още заспалите си крака към банята на мигащата светлина на телевизора, леко се бутна във фотьойла с дремещата му жена, банята го посрещна отворена и осветена, и изведнъж се вцепени пред размазаните кървави следи по плочките пред ваната.

 ( пълен текст » още 13277 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Младият мъж побърза да вдигне телефона си, който вибрираше дразнещо в джоба му.
– Ало? Красимир Монев търся – каза приятен женски глас.
– Да, на телефона.

 ( пълен текст » още 7409 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Обичам те!
- И аз!
- Днес ли?
- Днес.
- Ще бъда ли красива?
- Да. Обещах ти.

 ( пълен текст » още 2015 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Хижата бе пълна с хора. Настроението бе приповдигнато заради празника. Лееше се алкохол, ехтяха радостни възгласи. Неколцина подпийнали дремеха на леглата покрай стената.

 ( пълен текст » още 5377 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Нощите над Предела - тежки и плътни, като тръпчиво вино, чийто аромат дълго лепне по устните. Тук звездите са изсипани с кошове. Омагьосващо, зашеметително небе - за съжаление нямам достатъчно добра техника, за да го заснема. Въздухът звънти от чистота, кристален!

 ( пълен текст » още 3479 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Мъглява и кисела утрин. Стъклата на малката стаичка пропускаха оскъдна и сякаш лепкава светлина. Младия художник отвори очите си без желание и веднага отново ги затвори. "Не!" - мислеше си той. "Не искам да се събуждам!"

 ( пълен текст » още 1555 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Полицаят придърпа един пластмасов стол и седна. Извади малък бележник и химикалка, канеше се да си води записки. Случаят изглеждаше доста странен. Интуицията му, която рядко го бе подвеждала, подсказваше, че в цялата работа има нещо гнило.

 ( пълен текст » още 9867 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Аз и Дечката сме братовчеди и приятели . Живеем наблизо един до друг в махалата. Заедно с него съм от както сме се пръкнали на този свят. Нямаме тайни един от друг. Заедно ходим да тарашим дърва от гората, заедно се наливаме с бира по Гергьовден , и на сватби и кръщенета сядаме един до друг.

 ( пълен текст » още 7093 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Първа част

Случи се така, че ненадейно започнаха да измират хора. Роднини, съученици от детството, съдружници, съседи по двор и други, по- далечни познати. Съдбата ги бе подхванала всички с голямата метла, сякаш само заради някогашна връзка с него, Карло. Лоши вести за смърт пристигаха отвсякъде.

 ( пълен текст » още 10600 знака | коментирай | оценка: 5 )