Пръв ме посреща горещият вятър. Неприятно горещ. Летя ниско, защото съм уморен.
Отгоре виждам картини. Картините са оптимистични и жизнерадостни.

 ( пълен текст » още 2211 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Една ученическа любов... първата и за двамата герои от разказа ми - нежна, красива и запомняща се.
Мястто- едно от елитните за времето си училище в един град изпълнен с много история.

 ( пълен текст » още 5819 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Уморен до смърт,седях на ръба на леглото и знаех,че днес ще срещна най -красивото момиче на света.

 ( пълен текст » още 2303 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Стоях до нея,погледът ми се рееше из залата и изведнъж я чух.Тя пееше.Дали пееше?Беше шумно и оживено летище,кръстовище на цивилизации и аз стоях до една арабска принцеса,просто едно момиче в същност.Не изглеждаше като да пее,нито дори да си тананика,и все пак аз чувах една сладка мелодия,идваща от нея.

 ( пълен текст » още 3812 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Бях на гробищата. Бяха подкарали всичко като на конвейер. Един след друг,мъртвите натъкмени в съндъците си, си чакаха реда за опелото. Поповете пееха,надпявайки се с бръмченето на багера,който копаеше нови ями.

 ( пълен текст » още 4095 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Най-лошото е когато си затворил една страница,а пък тя пак да се отвори. Както когато ти се спи и очакваш да се събудиш в новия ден,а котката вземе че те събуди с мяукането си и виждаш ,че все още си в стария.

 ( пълен текст » още 4415 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Трудно е да се заличи предишното присъствие. То ще ни преследва още дълго време... Трябва да се изчистят старите следи: всички петна от пръсти по мебелите, по прозобците, по стените и вратите; смесената миризма от камфор, лавандула и застояло, която е попила в мокета и в завесите и напомня за предишните наематели...

 ( пълен текст » още 14976 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Пътят покрай крепостната стена напоследък бе неприятен. Мануел се стараеше да го избягва. Откъм западната кула често долитаха писъци, от които човек нямаше как да не настръхне. Селяните говореха, че някаква вещица е извършила престъпление и затова я измъчват. Мануел не ги разбираше тези работи, но му се струваше нередно живо същество да бива подлагано на такива страдания. Какво пречеше престъпницата просто да бъде убита? Когато тръгнеше по въпросния път, сърцето му се свиваше от притеснение.

 ( пълен текст » още 11087 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Едва пет минути преди да вляза през кожената врата се появи усещането, което лесно може да бъде определено като нервно напрежение. Дланите се овлажниха, влагата в устата си отиде и сърцето ме стегна, за да припомни колко мъчително е човек да отстоява позицията си.

 ( пълен текст » още 12746 знака | коментирай | оценка: няма ) 

„Стегни се, стегни се!“ – казваше си Аделина Рикова, докато се чудеше какъв тоалет да облече. Притесненията й се бяха засилили в късния следобед. Имаше среща с клиент, но не в офиса, а в ресторант. Предполагаше се, че ще си говорят за бизнес, обаче тя харесваше този мъж и искаше да се представи пред него във възможно най-добра светлина. Все още се самозаблуждаваше, че не е хлътнала кой знае колко много по него.

 ( пълен текст » още 8201 знака | 1 коментар | оценка: няма )