В сумрака на бялата стая Ива Матеева усети, че някой докосна лявото й стъпало. Докосването бе плахо, едва доловимо. Трудно й бе да повярва, че това е истина, по много причини. Отвори очи и се опита да погледне долната част на леглото. Не можа да извърти очите си достатъчно. Допирът се повтори. Що за заблуда! Някаква игра на подсъзнанието? Погледна часовника. Един след полунощ. По това време рядко някой влизаше в стаята й. Обзе я страх.

 ( пълен текст » още 10684 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Естествено, че не попаднах случайно на тях. Бяха си пуснали обявата в сайт, който следя.

 ( пълен текст » още 2882 знака | оценка: няма ) 

Семейство Закови живееше в боксониера, намираща се на единайсетия етаж. Тя им бе сватбен подарък. Харесваха си я, въпреки че вътре бе адски тясно. Теснотията се дължеше най-вече на семейното легло, което бе широко два метра и на практика заемаше половината стая. За тях бе важно да имат хубаво, удобно легло, понеже бяха младоженци. След брака те прекарваха незабравими нощи в това легло. Копнежите им за постоянна близост се бяха превърнали в реалност. Въпреки това не можеха да се наситят един на друг. Вярваха, че скоро ще се сдобият с наследник.

 ( пълен текст » още 12959 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

От нерви на Валери Иванов му идеше да удари една бира в работно време. Разбира се, не можеше да си позволи такова нещо. Молеше се в този гаден ден да не възникне затруднение. Страх го бе да не се провали. Страховете му бяха основателни, защото не знаеше и не умееше много неща. А работата му изискваше голяма компетентност.

 ( пълен текст » още 10660 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Взрян в далечината, където хоризонтът събираше в едно точка небето и морето, той не помръдваше от мястото си на скалата. Винаги беше обичал да усеща бриза по кожата си и да допира с поглед величествената повърхност на морската вода. Наслаждаваше се с всичките си сетива, а това го караше да се чувства волен.

 ( пълен текст » още 23961 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Отново бе дошъл рожденият ден на Ема. „Как само минава времето“ – каза си Самуил и се зае да измисли интересно пожелание. Държеше пожеланията му да са запомнящи се, забавни, с потенциал да предизвикат реакция. И в тях да има някаква закачка, естествено. Извади телефона си и погледна какво бе писал през изминалите девет години. Не биваше да се повтаря.

 ( пълен текст » още 10426 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Утрото беше пролетно и слънчево и това правеше София да изглежда по-малко мръсна и потискаща. Направо изглеждаше хубава.

Харалампи, известен повече като Хари, вървеше по улицата и си свирукаше някаква мелодия, която се беше забила в главата му от преди да излезе.

 ( пълен текст » още 7021 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Четирите стола са подредени около масата на еднакво разстояние от нея. Върху щампованата в лилаво покривка е вазата с едно единствено цвете – може би хризантема. През прозорците влиза градска нощна светлина и сватбените чаши във витрината блестят празнично. Те са поставени толкова близо една до друга, че се опират и звънтят и при най-слабото потрепване на пода. В неосветения ъгъл на стаята, свита на топка, спи котката. Тя не се вижда, но това е нейното място, винаги е била там и би било странно, ако сега не лежи тихо мъркаща върху своето килимче.

 ( пълен текст » още 4694 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

„Здравей!” – чу в слушалката любимия глас. – „Обаждам се само да ти кажа „добро утро”. И ще те чакам след два часа на нашата спирка.”

Тя дори не успя да отговори, когато се чу прещракване и телефонът от другата страна се затвори.

 ( пълен текст » още 5232 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

„Туп-туптуп-туп-туп…“ Бастунът на Дана подскачаше по неравните плочник на тротоара, като се мъчеше да подбере най-безопасния път за сакатия й крак. От автобусната спирка до нейното място под ореха имаше около 50 метра, но за нея цяло изпитание.

 ( пълен текст » още 5020 знака | 2 коментара | оценка: няма )