Старата къща сподавяше дъха си и чакаше безпомощно. Толкова бе напрегнала гредите и старото си тухлено тяло, че едва укротяваше стъклата да не пищят, а вратите да не се отварят сами, като гигантски криле на обречен прилеп. Грохналата сграда не смееше да диша, за да не изпусне и запамети отново онова, което ще причини ръката в замръзналия сумрачен следобед в самото ѝ сърце - стая 33 на третия, последен етаж.

 ( пълен текст » още 3804 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Гледам, гледам... – и нищо не виждам!

– Видя ли го? Виждаш ли го? Там, бе, между двата облака. Не тези едрите, малко под тях, по в дясно, по-близо до този облак дето на кораб мяза...

 ( пълен текст » още 1093 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Тя живееше във входа на третия етаж в северните апартаменти, където слънцето огряваше само лятото в късните часове, а зимата се отразяваше само от стъклата на отсрещните апартаменти.

 ( пълен текст » още 6084 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Кмета подпря количката на бараката и приседна на каменното стъпало пред вратата. Притвори очи и се предаде на прегръдката на пролетното слънце. Пролетта неудържимо напираше след дългата зима.

 ( пълен текст » още 3091 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Сега, когато си поглеждам стенния календар за годината, си спомням как преди двадесет години продадох новия си апартамент на улица „ Ворино”. И как в продължение на дванадесет години бях наемодател на още два, останали като наследство от баща ми, а също и купувач и едновременно представител на брат ми до самия край на тази толкова дълго продължила апартаментна сага… Но да започнем от самото начало.

 ( пълен текст » още 4153 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Душата погледна към спомените като наниз перли, връвчицата се скъса и…

 ( пълен текст » още 2966 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Август. Слънцето се бе разпрострялo над града, господстващо и жарко, опровергавайки всички прогнози за дъжд. Дори облаците сякаш бяха безпомощни пред неговото могъщество. Първите капки изглеждаха почти нереални. Огромни, тежки, забързано оформиха щрихите на летния дъжд и със замах задраскаха пейзажа навън.

 ( пълен текст » още 6295 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Виолето, гладен съм као вук! Слагай да ям, че трябва да излизам - провикна се още от вратата Станчо
"Гладен бил, е сега ще те нахраня" - си мрънкаше Виолета;

 ( пълен текст » още 2646 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Докато един ден Елица спря да идва. На сергията стоеше някой от братята ѝ.
Всичко вървеше според уговореното, в края на ноември Стойчо и Елица подписаха в тесен кръг, както беше модно да се казва: само тези, които бяха и на годежа, и русалката се премести във Варна при мъжа си. Техните ѝ заявиха, че не може вече да работи за тях, защото е друго семейство, а не могат да ѝ плащат. Всеки лев отиваше за новата къща и, както отдавна бяха замисляли, дано до другата есен да успеят, и една оранжерия да вдигнат.

 ( пълен текст » още 33379 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Беше третото дете след две момчета. Майка ѝ и баща ѝ чакаха още едно момче, земята имаше нужда от работници. Щом Стоян се върна от казармата и се заглеждаше вече по момите, окото му се спря на комшийската Роза. Помнеше я напъпила пъпка, а я завари разцъфнало цвете.

 ( пълен текст » още 15954 знака | 1 коментар | оценка: няма )