Ръцете ми се плъзгат по тънката талия, после по стегнатия корем. Обгръщам гърдите, чиито зърна са цръкнали и втвърдени. Бедрата са разтворени подканящо и потрепват. Притискам се в излъчващото блага топлина тяло.

 ( пълен текст » още 3498 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Писа рука моя таз писаница под светлик от вощеница. Подир туй очите ми я прочетоха, а умът ми нищо не проумя. О, велико блаженство!
колобър Гостун, 10 век

Не внимавах, разсеян бях. И вместо шептящият глас на Пеги Ли зазвуча сопраното на Мария Калас:

 ( пълен текст » още 12724 знака | коментирай | оценка: няма ) 

- Ало? - каза тя.
- Ало! – каза той.
- Кого търсите?
- Вас.

 ( пълен текст » още 18323 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Когато Ивет влезе в кабинета, доктор Иванов забеляза, че е привлекателна. Не беше виждал привлекателна жена от няколко години. Разбира се покрай него се въртяха много красавици, но никоя от тях не го привличаше. А сега Ивет… В сравнение с останалите не беше нещо специално- къси крака, леко пълно, но стегнато дупе, и ведро, но обикновено лице. Това, което привличаше доктора се криеше в погледа, който сякаш се смееше по детски, укоряваше по майчински и привличаше съблазнително.

 ( пълен текст » още 8958 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Случи се този четвъртък, в Дома на дейците на културата – Ловеч.
Стоеше пред мен – възрастен мъж, скромно облечен. В едната си ръка стискаше пет лева, в другата – моята книга. Искаше автограф. Каза ми думи, след които аз се изправих, хванах го за ръка и го поведох.

 ( пълен текст » още 2775 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

На този свят не съм научил много. Но има един урок, който си спомням и до днес и който ми напомня за смисъла на живота. Преподаде ми го леля ми Цветелина.

 ( пълен текст » още 842 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Прибирам се днес вкъщи и какво да видя? Полиция. Аз дето и в центъра ги избягвам, сега двама- пълен и дебел- се курдисали на входната врата и говорят с една от съседките. Вдигам веднага качулката на якето и опитвам да ги заобиколя, за да вляза във входа.

 ( пълен текст » още 7274 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Баба Станка беше блага и мила жена, говореше малко и винаги се усмихваше с беззъбата си уста. За нейните близо 80 години, беше много държелива – слаба, прегърбена, с изкривени от артрита пръсти, тя винаги беше в градината и копаеше нещо с мотичката. Допреди няколко години, когато нейният старец – дядо Стоян - беше все още жив, двамата поддържаха чудесен двор и градина. Садяха домати, пипер, царевица, гледаха козичка и магаре, а дядото вечно дялкаше нещо в работилницата си.

 ( пълен текст » още 5990 знака | 9 коментара | оценка: няма ) 

Неизвестността е най-гадното нещо в живота. Първо – не знам как протича лечението й, второ – без общуването с нея се чувствам някак… непълноценен. Това „обичам те“ в края на последния ни разговор е много объркващо. Хем ме обича, хем не иска да се чуваме и държи на мъжа си. Нямам никаква представа какво ще се случи в бъдеще. Неизвестност – това е равносилно на мъчение.

 ( пълен текст » още 4181 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Мразя, когато хората ме наричат крадец. Това принизява нивото на работата ми до дребно кокошкарство. Не крада, а се занимавам с изкуство. За да отнемеш ценна вещ от лапите на алчния ѝ притежател, трябва да имаш повече въображение от това на създателя на вещта. Именно заради това отношение мисля, че съм най-добрият в занаята. Имам в предвид най-добрият, който никога не е бил на топло.

 ( пълен текст » още 5792 знака | 3 коментара | оценка: 5 )