Зима

- Естествено, ти вече си я търсил и в общежитията ``Рилга`` и във ``Фибс``.
- Не се е мяркала там. Доста поразпитах - никой не я е виждал.

 ( пълен текст » още 11755 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Времето, прекарано в ареста, ме е изтощило както физически, така и психически. Срам ме е не толкова за стореното от мен, колкото за глупашката ми убеденост, че е виновен мъжът й. Хубаво е, че поне ми се размина затворът. Но трябва да плащам обезщетение за нанесена лека телесна повреда. Шефовете ми в болницата са ми вдигнали мерника, нищо чудно да ме уволнят. Така е като действам първосигнално. А се оказа, че совите не са това, което са. Ха, ха.

 ( пълен текст » още 4665 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Разказваше на дъщеря му за някакво си педерастче.
Че какво от това?
Те се смееха, смееха се заедно, кикотеха се...
Те са връстнички.

 ( пълен текст » още 13872 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Беше възнамерявал да си доведе любовница, а не да подари на дъщеря си кукла.

 ( пълен текст » още 7577 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

- ТУК ЛИ ЖИВЕЕШ?!
- Все някъде трябва да живея, нали?
Отне му два дни да я намери... В адресния регистратор, адресът беше записан като ``Частно работническо общежитие ``Рилга Леъл`` .

 ( пълен текст » още 12846 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Звъня на дворската врата, но мъжът й не се появява. Или не е в къщата, или не иска да ми отвори. Сигурно се крие мръсната гадина! Сигурно е усетил, че лошо му се пише! Забелязвам камера. Може да ме е видял и да не е харесал гневната ми физиономия. Но няма как да знае кой съм, защото не ме е виждал. Вадя цигара, изпушвам я продължавам да звъня. После започвам да крача нервно напред-назад.

 ( пълен текст » още 4508 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

- Мога ли да седна при Вас, красива мечтателко?
``Не. Махай се. Махай се.`` беше инстинктивната ѝ реакция и тя захапа устни - напоследък отвратително изгрубяваше... а и вече нямаше смисъл. Стената… Айън си отиде зад стената.

 ( пълен текст » още 11252 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Мара Дант събаряше стена.
Събаряше я и денем и нощем.
И тръгваше да търси Айън Кергоелен.

 ( пълен текст » още 10654 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Стъпваше леко по пътеката и не усещаше почвата под себе си. Чувство, като това, че пропада в пропаст, но пропастта се оказа над нея - небето. Гледаше ятата от облаци как се разпиляваха в безкрая му.

 ( пълен текст » още 5974 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Огромният самосвал с мъка се провираше през клоните, надвиснали над тясната селска уличка „Латинка“. Локвите, останали след първия есенен дъжд снощи с писък отскачаха към дуварите от двете страни.

 ( пълен текст » още 2177 знака | коментирай | оценка: няма )