Първа част

Аз

Тук съм заради него. Знам, че е глупаво и невъзможно, но аз сякаш съм влюбена. Гледам го от далеч, обичам го от тук, сама, но това няма значение. По-добре едностранна, глупава и невъзможна любов, отколкото никаква. Нали?

 ( пълен текст » още 6098 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Не казвай нищо –
ни едничка забравена дума.
Не е и нужно,
нали със дъжда без „Сбогом” ти си замина.

 ( пълен текст » още 8588 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Клепачите ми сякаш тежат тонове. Все пак някак си успявам да отворя очи. Стените са ослепително бели. Не мога да разбера къде се намирам. Ще ми се да стана, но се чувствам ужасно слаб. Тялото ми не ме слуша. И изпитвам много неприятно стягане в гърдите. Що за кошмар е това! Толкова е реален, че чак се стряскам. После всичко бавно притъмнява.

 ( пълен текст » още 4823 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Викат ми Хигиениста. Никога не се оплаквам от работа. Потърсят ли ме, винаги откликвам. Така е, защото поръчките напоследък съвсем намаляха, а трябва да изхранвам семейство.
Ето днес е неделя, а аз отивам на работа. Не си мислете, че съм за оплакване. Много съм си добре даже. Работя два-три дена месечно, но въпреки това изкарвам по-добри пари от онези, които киснат в разни тъпи офиси.

 ( пълен текст » още 8586 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Световна конференция в Сан Франциско, на която българската делегация прави незабравим фурор.

 ( пълен текст » още 9186 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Вечерният филм беше свършил преди малко и салонът се изпразваше сред шум от затръшващи се към облегалките си столове и вече ненужно снишени гласове. Повечето публика в читалищния киносалон беше млада – предимно пристигнали за ваканцията тийнейджъри, вече пораснали до свободата да излизат вечер сами, омесени с местните. Навън ги посрещаше топлата августовска нощ с мирис на изсъхнали треви, напечена земя и плътен хор от щурци и жаби. Околните дворове бяха стихнали, повечето прозорци не светеха. По-възрастните се запътваха към къщите си, а по-младите се събираха на групички на площада пред киното и по пейки и кътове в градинката отсреща.

 ( пълен текст » още 17229 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Беше единадесет и половина сутринта – плажно време, откъдето и да го погледнеш. Гръцкото слънцето напичаше без сянка от неудобство заради задуха, който причиняваше, а горещината, настанила се и под чадърите, правеше сянката им безполезна. Все пак гостите упорито понасяха нетърпимото, докато стане време за обяд и се отправят към ресторанта.

 ( пълен текст » още 9653 знака | 10 коментара | оценка: няма ) 

Звъня на дворската врата и чакам. Представям си какво би станало, ако отвори мъжът й. Направо ми призлява при тази мисъл. Все пак тя каза, че е сама, не би ме извикала, ако не беше сама. Притеснен съм, но и развълнуван. Сърцето ми постепенно ускорява ритъма си. Чувствам се като гимназист на първа среща.

 ( пълен текст » още 5369 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Когато бях млад, всичко беше черно-бяло. Буйният пламък на младостта заличава всички други нюанси и пред очите ти светът грее в ослепяваща правота или в дълбока, непрогледна несправедливост.

 ( пълен текст » още 4990 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Фоайето прилича на летище. Сякаш сме се приземили в Париж, Мексико сити, Рим и древен Вавилон едновременно. Окъпана в неон вдясно примигва някаква умалена Айфелова кула, а на метри от нея пирамидите на ацтеките, които никога не са припарвали по тези места. Ние сме в пустошта, в зеницата на първичния взрив.

 ( пълен текст » още 9009 знака | 1 коментар | оценка: няма )