 | Момчето, което търсешеПубликувано от anonimapokrifoff на 11.06.2018 @ 14:53:00 (183 четения) автор: DrugiyatМомчето беше дошло от малък пограничен град.То бе съхранило неговата топлота и невинността на невежеството. Бе възпитано да вижда само тези неща, които са чисти и невинни. И духът му търсеше винаги нещо прекрасно, лежящо някъде пред него.
Рачел* - 4 част.Публикувано от anonimapokrifoff на 10.06.2018 @ 10:44:52 (134 четения) автор: LIANIK***
Георги се беше отпуснал на стола и сега навел глава назад дремеше спокойно в Кметството. Бай Нонко, кметът на селото, много се чудеше на това момче. Войниче, че е бил от далеч си му личеше от сериозният му и пълен с мъка и горест поглед, от набразденото с белег лице, от ръката, но от всичко друго,което човек можеше да види, нищо не показваше, че зад спокойната и мълчалива натура се криеше такъв смел и силен мъж.
Изгубено сърцеПубликувано от anonimapokrifoff на 10.06.2018 @ 10:43:29 (118 четения) автор: AlexGergov„Когато мислиш, че нямаш нещо, а го искаш отчаяно има само един единствен изход – да го даваш на другите. Да, да, това същото, което вярваш, че го нямаш. И когато започнеш да го раздаваш, ще осъзнаеш, че имаш от него в изобилие. Тогава следва логичният въпрос: на кого да го дам? Кого да избера? Кой го заслужава? Но защо изобщо трябва да избираш? Дай го на всички, на абсолютно всички.... и то по много... И тогава... тогава ще видиш истинска магия: това, което си нямал и за което си мечтал с болка в сърцето, ще се появи. Ще се материализира, сякаш винаги е било там. А пък те – другите, ще ти бъдат благодарни, че са го получили от теб. Но ти знаеш тайната, нали? Правиш го и за себе си, не само за тях. Даваш им, за да получиш и ти. Много и от същото. А те – те са някъде там. Пълни с твоята любов.“
Re: Рачел* - 3 част.Публикувано от Administrator на 07.06.2018 @ 19:04:33 (200 четения) автор: LIANIK***
Чудно нещо ставаше с Георги. Преди той гледаше за нищо да не мисли и да не му се въртят в главата разни сметки за напред, а сега все мислеше. Цял ден прехвърляше през ума си какво и колко имаше в къщата, по долапите, в мазата и какво още не достигаше, за да са добре трите му жени.
Рачел* - 2 част.Публикувано от viatarna на 06.06.2018 @ 20:20:14 (187 четения) автор: LIANIK***
В късния следобед малката групичка най-после стигна до края на селото и се спря пред портата на къщата. Георги отключи и влезе първи. Следваха го двете момичета, а най-отзад вървеше Мика. Младата жена не смееше да вдигне поглед, дори към гърба на човека, който вече и беше съпруг, камо ли към лицето му. Чувстваше се някак безсилна,притеснена и всичко и беше свито.
Рачел* - 1 част.Публикувано от Administrator на 05.06.2018 @ 19:23:57 (201 четения) автор: LIANIKХубаво е чувството, човек да крачи по родната земя. Омая и притихнало спокойствие носи родното в сърцето, мило и познато е всичко, но и тъга има. Тъгата на отминалото време и на забравата се стели бавно и нищо не замръзва така, както е било в миг от живота, от спомена, който е оставил следа в нечия човешка душа.
Другата майкаПубликувано от nikikomedvenska на 01.06.2018 @ 23:42:50 (174 четения) автор: HeelМомчето разбра, че нещо не е наред по очите на баща си. Ясни и ведри допреди час, те сякаш бяха натежали от тревога. Баща му го гледаше, но не го виждаше, което бе плашещо. Промяната бе настъпила след един дълъг телефонен разговор, проведен в кухнята, от който момчето успя да долови само откъслечни думи. После той излезе, оставяйки го само с хилядите въпроси, които се въртяха в главата му. Нещо не бе наред!
-Прр, пустъта му козъ, де ма пущино! - викна Радко по пършивото животно, прибра свирчовината във вехтата торбица и се запрепъва по камънака.
Радко бил артлъм момче, работливо и чевръсто. Стигнал до Америката, Бруклинския мост градил и много го ценели заради уменията му и липсата на каприз, докато ... гайка номер тридесет и шест го ударила по главата и Радко проговорил на арамейски диалект…
Копринен сънПубликувано от nikikomedvenska на 28.05.2018 @ 10:42:38 (248 четения) автор: gfstoilovОблаци пълзяха в небето като колебаещи се да докоснат брега вълни. Движеха се като живи, на талази, сливащи и разделящи се като миговете в живота.
| | |
|
Копринен сън » показани от заявени |
Публикувано на 28.05.2018 @ 10:42:38 (248 четения)
автор: gfstoilov » раздел: Разкази
Облаци пълзяха в небето като колебаещи се да докоснат брега вълни. Движеха се като живи, на талази, сливащи и разделящи се като миговете в живота.
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|