Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: arksi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13844

Онлайн са:
Анонимни: 317
ХуЛитери: 11
Всичко: 328

Онлайн сега:
:: lamarinnn
:: misteriavechna
:: rady
:: pastirka
:: angar
:: mirei
:: Albatros
:: ma_gi
:: marisiema
:: LeoBedrosian
:: Mitko19

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2019 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите » раздел "Разкази"

Търсене в този раздел:   
[ Начало | Избeри нов раздел ]
раздел: РазказиДомът е там, където е сърцето

Публикувано от Administrator на 25.12.2017 @ 12:11:02 (377 четения)

автор: gfstoilov
1.
Пътя.
Онзи, който ни поема и извървяваме докрай или връща винаги да го извървим отначало.
Пътя.
Онзи, който може да те срещне с някой за цял живот или да се разминете без дори да се забележите.


 ( пълен текст » още 8512 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиТемерутът

Публикувано от Administrator на 22.12.2017 @ 17:46:23 (222 четения)

автор: mamontovo_dyrvo
Тоя бил темерут, оня бил темерут. Думичката ми се стори странна още като я чух за пръв път. Тогава бях висок колкото масата или май малко отгоре. Хич и не ми мина през главата да попитам интелигентното си родителско тяло като какво ще да значи. Защото и без да знам ми звучеше адски готино. Тайнствено... Приключенски, лъхаше ми на джунгла, на самотни острови, на пиратски кораби! Тайно си мечтаех Фанфан Лалето да се изправи и да каже за мен: “оня ден с Васо... Как кой Васо бе, Васо Темерута, суперския ми приятел”! Лелеее! Мечтаех да съм най-големия темерут на света!


 ( пълен текст » още 5822 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиСега си ми паднала 14

Публикувано от Administrator на 21.12.2017 @ 11:31:59 (199 четения)

автор: Heel
Времето лекува душевните рани. Предният път ме излекува, и сега ще ме излекува. Въпросът е колко дълго ще продължи поредната терапия. Защото понякога на човек му е трудно да издържа.


 ( пълен текст » още 4166 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 
раздел: РазказиСняг

Публикувано от Administrator на 17.12.2017 @ 19:14:12 (237 четения)

автор: esperanca
Победата, с вкус на захаросан мед, бавно се разтапя и стича по небцето, кръвта я разнася до всички части на тялото, сгрява ги. Не позволява да измръзнат. Победителят никога не е сам, точно толкова, колкото победеният е насаме с поражението. Тук, на планинското било, под милостиво падащия сняг, въпреки загубата от прехода, който никога няма да завърша, съм победител. Губя битката - печеля войната. Подчинявам страха. Приемайки го, надмогвам човешкото в себе си. Вече не съм близо до съвършенството. Аз съм съвършенство. В абсолютната свобода.


 ( пълен текст » още 10475 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 
раздел: РазказиДвайсет лева

Публикувано от Administrator на 15.12.2017 @ 16:07:19 (191 четения)

автор: mitkoeapostolov
- Не съм аз- казвам.
- Ти си- вика майка.
- Не съм, честна дума.
- Само ти си бил заедно с Марио.


 ( пълен текст » още 3729 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиСега си ми паднала 13

Публикувано от anonimapokrifoff на 13.12.2017 @ 22:02:16 (250 четения)

автор: Heel
Ръцете ми се плъзгат по тънката талия, после по стегнатия корем. Обгръщам гърдите, чиито зърна са цръкнали и втвърдени. Бедрата са разтворени подканящо и потрепват. Притискам се в излъчващото блага топлина тяло.


 ( пълен текст » още 3498 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиДа внимаваме! (из спомените на Джимо)

Публикувано от Administrator на 12.12.2017 @ 14:16:31 (155 четения)

автор: Zvon
Писа рука моя таз писаница под светлик от вощеница. Подир туй очите ми я прочетоха, а умът ми нищо не проумя. О, велико блаженство!
колобър Гостун, 10 век


Не внимавах, разсеян бях. И вместо шептящият глас на Пеги Ли зазвуча сопраното на Мария Калас:


 ( пълен текст » още 12724 знака | коментирай | оценка: няма ) 
раздел: РазказиНякъде във времето

Публикувано от Administrator на 11.12.2017 @ 19:03:58 (241 четения)

автор: gfstoilov
- Ало? - каза тя.
- Ало! – каза той.
- Кого търсите?
- Вас.


 ( пълен текст » още 18323 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиЛюбовно лечение

Публикувано от nikikomedvenska на 11.12.2017 @ 10:15:54 (173 четения)

автор: mitkoeapostolov
Когато Ивет влезе в кабинета, доктор Иванов забеляза, че е привлекателна. Не беше виждал привлекателна жена от няколко години. Разбира се покрай него се въртяха много красавици, но никоя от тях не го привличаше. А сега Ивет… В сравнение с останалите не беше нещо специално- къси крака, леко пълно, но стегнато дупе, и ведро, но обикновено лице. Това, което привличаше доктора се криеше в погледа, който сякаш се смееше по детски, укоряваше по майчински и привличаше съблазнително.


 ( пълен текст » още 8958 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: РазказиВиждам

Публикувано от Administrator на 10.12.2017 @ 15:39:14 (121 четения)

автор: milyovelchev
Случи се този четвъртък, в Дома на дейците на културата – Ловеч.
Стоеше пред мен – възрастен мъж, скромно облечен. В едната си ръка стискаше пет лева, в другата – моята книга. Искаше автограф. Каза ми думи, след които аз се изправих, хванах го за ръка и го поведох.


 ( пълен текст » още 2775 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 


добави твой текст Виждам » показани от заявени
добави твой текстПубликувано на 10.12.2017 @ 15:39:14 (121 четения)

автор: milyovelchev » раздел: Разкази

Случи се този четвъртък, в Дома на дейците на културата – Ловеч.
Стоеше пред мен – възрастен мъж, скромно облечен. В едната си ръка стискаше пет лева, в другата – моята книга. Искаше автограф. Каза ми думи, след които аз се изправих, хванах го за ръка и го поведох.


 ( пълен текст » 1 коментар » оценка: 5 ) 

Книги на ХуЛитери

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Последни ХуЛи

29.11.2019 год.
»  Мил човек
28.11.2019 год.
»  Прозрачна любов
23.11.2019 год.
»  Художникът и Модела - 2
21.11.2019 год.
»  По-далече от водата
18.11.2019 год.
»  Къртичето и житената питка
16.11.2019 год.
»  Твърде кратък разказ за едни вилици
10.11.2019 год.
»  Преливане
»  Purgatorium, Част трета
03.11.2019 год.
»  Предложението
31.10.2019 год.
»  Изпитът
28.10.2019 год.
»  Aдaжио
25.10.2019 год.
»  Невидимата забележителност
»  Мисли
23.10.2019 год.
»  Надежда
»  Лятно вино
20.10.2019 год.
»  Боклуците на г-ца Ралчева
12.10.2019 год.
»  Мокро
10.10.2019 год.
»  Великолепната седморка
06.10.2019 год.
»  Разказът беглец
»  Малката напаст
04.10.2019 год.
»  Ръкописът
»  Дъждът
02.10.2019 год.
»  Из
»  Втората братовчедка
01.10.2019 год.
»  Такъв живот не искам
22.09.2019 год.
»  Просто живот
»  Нежни думи по вълните
20.09.2019 год.
»  Циганска магия
17.09.2019 год.
»  Коледен разказ
16.09.2019 год.
»  Морско момиче
»  Историите на Фрикадела Печикамъкова: Децата на Гунчо
14.09.2019 год.
»  Чужд
08.09.2019 год.
»  Познава много
04.09.2019 год.
»  Чуваше стъпките й
03.09.2019 год.
»  Последният ден
31.08.2019 год.
»  Не ми вземайте детето
18.08.2019 год.
»  Къде е татко
08.08.2019 год.
»  Следобедни трепети
07.08.2019 год.
»  Моделът
»  Въздишка на четири

В и д е о   Х у Л и

Последните 3 клипа
Yпоен

18.07.2017 / 11:00
посещения » 1372

Разплакани Луни

01.06.2015 / 14:36
посещения » 3410

Угаснала Луна

31.05.2015 / 11:50
посещения » 3188

Т ъ р с е н е

Търсене по :






разширено търсене