Вървим нагоре. Стръмнината не е голяма, а билото изглеждаше ниско отдолу. Обаче по пътеката нещата се оказаха по-сложни. Не бързаме, няма закъде. Тревата е мокра, пътечката – също. Малко улейче прясна вода се стича покрай стърнището. Цигани чистят спаружените листа от дърветата, слагат ги в огромни найлонови торби, размахват греблата ту наляво, ту надясно като косачи, а двама-трима с мотички оправят вадите.

 ( пълен текст » още 9548 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Воден от бушуващите си емоции, младият мъж крачеше по парковата алея, право към обекта, който бе издирвал повече от месец. От напрежението всичко пред погледа му леко се размазваше и мислите му бяха доста объркани, но решимостта му да търси конфронтация си оставаше непоколебима. Не знаеше какво точно ще направи по време на така жадуваната среща, знаеше само, че по някакъв начин трябва да излее насъбралия се в душата му гняв.

 ( пълен текст » още 7753 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Седнала на сянка, лапа слънчоглед Траянка. Слънчогледът чер, солен, попрепечен, вкиселен.

 ( пълен текст » още 6405 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Той много грижливо отглеждаше цветя.Градинката му в двора бе оазис от цветове през който и да е сезон от годината.

 ( пълен текст » още 277 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Самолетът се гмурна под облаците и скоро се показа земята. Жълто-кафяви обработени ниви се редуваха със зелените гърбове на хълмове и възвишения. Червените покриви на къщите напомняха на рисунки от любимия в детството ѝ „Гъбарко“, ала изтърбушените скелети на изоставени фабрики бяха като свърталища на тъжни духове.

 ( пълен текст » още 4606 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

***
Хиляди са дните и нощите, които въртележката на живота издухва през съдбата на челяците. Но има и такива - чудни, някак омайващи, като че самодива те урочасва и преде тънка нишка от онова невидимото у човека. То не се съзираше с очите, отключваше се само чрез сърцето, изпяваше се мелодично от душата, като стара- престара забравена песен, повтаряна от уста на уста през вековете.

 ( пълен текст » още 15689 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Мястото пред което спря беше на кьоше. Турска дума в българския език за добро разположение на търговски обект. „Дюкян на кьоше“. Преди да влезе, човекът в черния костюм се замисли за миг, после решително смъкна кипата си, оная черна еврейска шапчица от плешивата си глава и остана по очила. Атрибутът напъха в кожената си чанта. Така от прост наблюдател се превърна в таен емисар. Мордехай Хасон беше един от петимата братовчеди наследници на въпросното място находящо се в красивия морски град.

 ( пълен текст » още 5708 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

И тая сутрин Минчо се събуди сред непрогледната, студена мъгла, която се спускаше над палатката, която бе обшита с найлон и одеяла. През септемврийската нощ, над циганския катун бе паднала първата слана за тоя сезон, но Минчо, един от местните дървари, поне още месец щеше да поработи в мешовата гора, която осигуряваше хляб на него и близките му.

 ( пълен текст » още 2612 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Не е случайно това, че планината често се родее с женското начало и нежни приумици. Не са и просто така измислени онези легенди за силата, волята и непримиримостта на челяците, които са родени или притежават силата на туптящо планинско сърце.

 ( пълен текст » още 16939 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Щастливите двойки, облечени в най-хубавите си дрехи, стояха в двора на училището заедно с децата си. Всички в приповдигнато настроение обикаляха наоколо, здрависваха се с познати, прегръщаха се.
- Скъпи, виж, и Едуард е тук с родителите си – побутна Вероник малкия си син, който се усмихна срамежливо и се сгуши в нея.

 ( пълен текст » още 7114 знака | 2 коментара | оценка: 5 )