Днес влезе за трети път в книжарницата. Първият път беше преди десетина дни. Тогава си купи светена вода, трябвала му за процедурите, които му били препоръчани от една гадателка, лечителка или нещо такова. Защото напоследък личният му живот не вървял добре. Бил без работа, нощем сънят му бил неспокоен, а тази добра жена му дала надежда, само трябва да си мие лицето и очите три пъти дневно със водата. И други неща му била казала, но за тях не се осмели да ми разкаже. И сега го гледам, висок и слаб, на възраст около тридесет, както сам беше ми казал при първото си идване. Облечен във вехти дрехи, с разгърдена риза и панталон, ветреещ се около глезените. Обул е изкорубени обувки, виждат се шарени плетени терлици над чорапите. Пръстите на ръцете му са възчерни, не че са мръсни, но такива изглеждат. Бяло, леко небръснато лице, хубави зъби и разрошена кестенява коса, която не е виждала гребен.

 ( пълен текст » още 3817 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Баба Енфие приседна на дървеното столче, долу в плевнята и отвори стария масивен сандък. Блясъкът на цефта кротко проблясваше в сумрака, а старата жена, бавно и методично започна да я почиства. Разглоби цялата пушка, изчисти всяка част, после я сглоби пак и я зареди с патрони. Сложи я на рамо и тръгна към къщата.

 ( пълен текст » още 3299 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Градината беше долу в ниското, край коритото на малката рекичка, точно зад воденицата на бай Марко. Това беше една от най-специалните градини на мама, защото там се раждаха картофи, ,,като тикви”, както тя обичаше да я хвали.

 ( пълен текст » още 5190 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

След като ме изписаха преди три дена, си лежа вкъщи. Все още се чувствам ужасно слаб и почти не излизам. Повечето време прекарвам на легло, в мислене. Но може би ще е по-добре да се опитам да не натоварвам измъчената си глава.

 ( пълен текст » още 5261 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Счупих си зъба. Втори горен, вдясно. Поне да беше с пържола, а то с корен от целина. Добре, че преди много години бях „точка” на едно момиче, което следваше стоматология… Та оттогава ме е поела в ръцете си. Едни такива мънички, но пък правят чудеса…

 ( пълен текст » още 4256 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Обедната жега подгони стадото юници към навеса в края на пасището и скоро из въздуха се носеше само сладкият звън на преживящи мокри муцуни....

 ( пълен текст » още 10830 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Първа част

Аз

Тук съм заради него. Знам, че е глупаво и невъзможно, но аз сякаш съм влюбена. Гледам го от далеч, обичам го от тук, сама, но това няма значение. По-добре едностранна, глупава и невъзможна любов, отколкото никаква. Нали?

 ( пълен текст » още 6098 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Не казвай нищо –
ни едничка забравена дума.
Не е и нужно,
нали със дъжда без „Сбогом” ти си замина.

 ( пълен текст » още 8588 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Клепачите ми сякаш тежат тонове. Все пак някак си успявам да отворя очи. Стените са ослепително бели. Не мога да разбера къде се намирам. Ще ми се да стана, но се чувствам ужасно слаб. Тялото ми не ме слуша. И изпитвам много неприятно стягане в гърдите. Що за кошмар е това! Толкова е реален, че чак се стряскам. После всичко бавно притъмнява.

 ( пълен текст » още 4823 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Викат ми Хигиениста. Никога не се оплаквам от работа. Потърсят ли ме, винаги откликвам. Така е, защото поръчките напоследък съвсем намаляха, а трябва да изхранвам семейство.
Ето днес е неделя, а аз отивам на работа. Не си мислете, че съм за оплакване. Много съм си добре даже. Работя два-три дена месечно, но въпреки това изкарвам по-добри пари от онези, които киснат в разни тъпи офиси.

 ( пълен текст » още 8586 знака | 1 коментар | оценка: 5 )