Долепени едно до друго тела, сияещи от любов очи, опипващи длани, жадни устни. Антон бе потресен, гледката заплашваше да разкъса сърцето му. Невидима ръка го бе сграбчила за гърлото и го душеше. Не можеше да повярва, че любимата му се натиска с някакъв противен тип, и то пред очите на всички, на улицата. Досега и през ум не му бе минавало, че връзката им не е перфектна… Тя го бе мамила! Защо? Как бе възможна такава наглост! Да се кълне в любов, а после… това бе непоносимо!

 ( пълен текст » още 7649 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Таваните са жежки лете и мразовити зиме. За разлика от мазетата. А и са високо.
- Колкото лондонското око, мнооого са високи – изхриптя бай Цаци и засмука дълбоко от фаса си.
- Не го знам аз туй око, тук, в мазето си ни е добре – изкашля пушека си и дядо Боно.
Двамата кореняци от махалата живееха тук от поне шейсет години, таман бяха почнали първо отделение. Много бяха видели в тоя живот. И в това мазе, “общото”.

 ( пълен текст » още 2955 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Най-страшното бе минало, така поне твърдяха лекарите, и Галин Иванчев се бе поуспокоил дотолкова, че да не пуши цигара от цигара. Продължаваше обаче да усеща неприятно стягане в гърдите, както винаги в стресови ситуации. Сипа си два пръста уиски и ги изпи на екс. Леко му просветна, но тревогата си остана дори и след третата чаша. В един момент се зачуди какво би представлявал живота му без Симона. Разплака се.

 ( пълен текст » още 12391 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Рано е. Нощта премина отдалеко по върховете на нервните ми окончания. Заспах си рано сутринта, и се пробудих със зората. След втора чаша със кафе, приседна ми от чернотата, но уви, събудена не бях! Умислена, сънлива и летлива, се мушнах просто в „хигиенната кутия”, за да се измия. ”Дали ще ме събуди трета чаша от черното, гъсто кафе?!

 ( пълен текст » още 4419 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Маргото се нареди на опашката в стола, както винаги беше първа, нейните дружки идваха след нея. Един младеж с остър нос и резки движения я стряскаше всеки път като протегнеше ръка да си вземе блюдо.

 ( пълен текст » още 6583 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

За извънредната лекция не беше особено подготвена, защото трябваше да преподава на трети курс.

 ( пълен текст » още 6011 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

Събуди се, по прозореца се чуваше дъждът, по лицето и беше избила пот, а времето средата на нощта, луната не се виждаше, мракът беше обхванал всичко и душата и.

 ( пълен текст » още 8499 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Излезе от тоалетната, преди това пусна водата и душата и се отпусна, като, че там с водата изтече и чувството на приятелката и, че дъвче слайм. Ставаше и леко и от мисълта, че тя е избрала онова, което е последвала и продължава да живее така. Значи всъщност може да се каже, че е щастливка…Грабнала беше целта си, беше я приела за най-съкровената истина и щеше да я сбъдне скоро, щеше да е професор на Философските науки, голяма и престижна, постигнала върха на своя живот, апогея на своите копнения. Както си хвърчеше, така в коридора се сблъска с автора на есето, приятелката и Емилия Топалова:

 ( пълен текст » още 7478 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Тя погледна часовника на ръката си и се запъти към аулата, днес след обед щеше да преподава на втори курс средновековна философия, беше си подготвила лекция за схоластиката и Християнската философия.

 ( пълен текст » още 7051 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Веднага я позна, макар че бе много тъмно заради изпочупените улични лампи. Позна я по походката и веещата се на вятъра дълга коса. Наричаше я Онази красивата, просто защото не й знаеше името. Изтръпна, страх го бе от нея. Тя го бе взела на мушка, искаше да го разкара от изоставения москвич комби, който се бе превърнал в негов дом преди два месеца.

 ( пълен текст » още 12748 знака | 1 коментар | оценка: няма )