 | Защо не се бъркам в живота на хоратаПубликувано от Administrator на 12.08.2018 @ 11:35:46 (209 четения) автор: josefinneКогато бях малък дядо ми имаше аквариум с рибки. Аквариумът стоеше в кабинета му вкъщи и не беше много голям, но пък беше организиран с много грижа и желание. Обичах да се вглеждам в това консервирано късче от друг свят. То беше досущ както си представях дъното на морето или може би по-скоро на някое езеро.
Шизотипно разстройствоПубликувано от Administrator на 10.08.2018 @ 13:58:39 (392 четения) автор: edelweiss_95В тъмния здрач, покрай старата камбанария се прокраде сянката на мъж. Въпреки, че имаше луна над селото, мракът си оставаше твърде потаен и непрогледен. В прохладната нощ, щурците със своите ноти, създаваха хармония и наслада за жителите на Тузлу алан. Неочаквано, откъм римския мост долетяха писъци. Явно някой през тая нощ не спеше. Една старица, бъркаше маджун1 в бакърена тава, свита под старата плевня. Тя се позаслуша за миг, но не можа да чуе нищо друго, освен пръщенето на сухите съчки, които бе наклала, за да приготви гъстата течност.
Тъгата, тази вярна приятелкаПубликувано от Administrator на 09.08.2018 @ 15:29:22 (268 четения) автор: lubaraКогато преди доста години изкара шофьорска книжка и с младоженческия заем и малко проектански премии си купи чисто нова ЗАЗ-ка, баща му каза, че вече е спокоен, има кой да го вози до болницата. „ Какви ми ги говориш”- отвърна му с изненада той.
Да помогнем на ВаличкаПубликувано от Administrator на 06.08.2018 @ 16:56:45 (144 четения) автор: heel Пред входа вече се бяха събрали двайсетина човека. Някои пушеха нервно цигари. Въздухът сякаш бе зареден с напрегнато очакване. Почти всички се чудеха каква неприятна новина ще им бъде сервирана този път.
Родопско сърце - 6Публикувано от anonimapokrifoff на 02.08.2018 @ 09:22:14 (182 четения) автор: LIANIK***
Човек се ражда с много мъка на този свят, но и с много любов, с грижа и трепет е чакано първото вдишване. Как боли то? Всеки път! Всеки път, когато на челяка му започне наново живота и отново се пише неговата съдба, там нейде високо в синевата, зад безкрайните облаци, там, където всичко сякаш спи, а всичко е живо.
Слънцето бе към своя залез. В Косте́лския балкан се носеше тъжната песен на изоставено агне, което току-що бе родено. Няколко овце се бяха отделили по-напред от останалите. С последни сили се придвижваха към старата чешма, която се намираше в края на селото. Изплашените животни бяха жадни и дишаха тежко. Споменът от случилото се през днешния ден нямаше да ги напусне съвсем скоро и щеше дълго да ги тормози. Кълбовидни облаци, разпръснати в порозовялото небе, се движеха бързо над селото, опитвайки се да отнесат мъката на стадото, а заедно с нея, да заличат и скръбта на стария пастир.
Синьо мънисто против урокиПубликувано от Administrator на 01.08.2018 @ 17:19:31 (225 четения) автор: CheGuevaraВяра нетърпеливо погледна часовника на стената. Още час до края на работното време. Утре съпругът й Валентин имаше рожден ден и искаше да обиколи след работа етажите на МОЛ-а, за да му избере подходящ подарък.
ЕхоПубликувано от Administrator на 01.08.2018 @ 13:09:18 (243 четения) автор: giroНовият асфалт насърчително летеше под колата, а юрналото се встрани от нея златно поле нямаше свършване. Само планините, далеч пред погледа и по-прозрачни от летния въздух, даваха граница на този безкрай.
Родопско сърце - 5Публикувано от anonimapokrifoff на 28.07.2018 @ 10:06:02 (151 четения) автор: LIANIKПовест
Планината се събуждаше и разцъфваха нейните красоти. Вечер заспиваше, но гръдта и поемаше дъхавите треви. Малкият заобикалящ челяка свят се изменяше – не изведнъж, но постепенно, а с него трябваше да се изменят и хората.
На далечния брягПубликувано от anonimapokrifoff на 28.07.2018 @ 10:05:48 (134 четения) автор: Kostov
Когато бях малък ,живеех в едно малко градче ,което се намираше на морския бряг. В него за първи път усетих красотата ,от която бе създаден света. В малките места често усещам по –силно магията на съществуването.
| | |
|
На далечния бряг » показани от заявени |
Публикувано на 28.07.2018 @ 10:05:48 (134 четения)
автор: Kostov » раздел: Разкази
Когато бях малък ,живеех в едно малко градче ,което се намираше на морския бряг. В него за първи път усетих красотата ,от която бе създаден света. В малките места често усещам по –силно магията на съществуването.
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|