Годината започна топла и уханна, като дива момина сълза, разцъфтяла случайно сред минзухари и лалета в двора на някоя къща . Марта пристъпи наперено и гордо, като лична мома дето минава покрай момъка, който я люби издалеко и без надежда, а людете, подлъгали се от топлите и крачки се застягаха за работата по полето.

 ( пълен текст » още 8003 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Минаха годините, изтърколиха се, като орехи от фустата на някоя баба. Селата продължаваха да жужат като кошери, препълнени от работливи хора, а градът се разрастваше и младееше под наплива на младите и зелени глави, що идваха и се заселваха с мисълта, къде за нещо ново, къде за по-добър живот.

 ( пълен текст » още 10200 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

„Как се преживява такова нещо? Как се приема? Кой можеше да му обясни защо едни хора се променят така, изведнъж? А, може би… те винаги са били такива.”- накъсани тежки мисли се въртяха из главата на Енчо, опъваха, и така чувствителните струни на неговата душа, разкъсваха и раняваха тежко доброто ме сърце.

 ( пълен текст » още 9325 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Не стана тя така, както я беше замислил Еньо. Когато заведе Радка у тях, Стояна и Таньо замълчаха за пред хората. Нямаха избор те, иначе за резил щяха да станат. Та нали, през деня той им я беше довел за снаха и цялото село ги беше съгледало. Нямаше какво да се прави, набързо им стъкмиха венчавката, но с това не се свърши лошото, имаше още какво да се пати.

 ( пълен текст » още 6904 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Задушно беше в стаята, пригодена за баня. През малкото прозорче се процеждаше мътна светлина и очертаваше всичко в наситена сянка. Парата от топлата вода се стелеше, като нежно одеяло, диплеше се в кълбо върху дървеното корито и разстилаше снагата си върху всичко останало в помещението.

 ( пълен текст » още 6470 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Седим на пейката пред входа. Мими ме гледа стреснато, не може да повярва на думите ми.
– Искаш да не идвам повече у вас?

 ( пълен текст » още 3418 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Ранният следобед – пролетно време. Прибирам се, раздразнена, уморена и с тракащи ламарини в главата, като на война – къде празни гилзи, къде дула, къде хиляди откоси от думи пищящи и свирещи из дебрите на ума ми. Топло е. До завчера снегът бе достигнал височината на глезените, а вчера кишата от топящата ледена маса на недоизчистените улици процеждаше през ботушите ми и търсеше начин да завъди риба в неголеми количества, като изстудяваше обутите ми в чорапи крака.

 ( пълен текст » още 3604 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Подарих й го за рожденият ден. Ставаше на деветнайсет, тъкмо като мен. Бяхме близначки, но не познавам други близначки, които да са толкова различни като нас.

 ( пълен текст » още 9215 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Постите бяха към своя край. В китното подбалканско село животът се изливаше в ежедневието на селяните, забъркваше се в съдбите им, отмиваше надалече страховете и притесненията им. Що имаше живинка се разбуди, затрептя под напора на плодородната и богата българска земя. Люлякът завъди охранени, тъмнозелени листа, изпъкващи още по - силно пред кичестите и цветни пирамиди от дъхав цвят в лилаво и бяло.

 ( пълен текст » още 18657 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Този ден мина като сън, нереален, изпълнен с шумът от хорска глъч. Късно се прибраха в тъмното, а пред портичката на дома им вече някой ги чакаше.
Сутринта, освен от домашните, младите ходиха да искат прошка и от кумовете, макар че едва вчера им беше венчавката.Такъв бе обичаят, а традициите трябваше да се тачат, да се пазят, като най-милото и безценно нещо.

 ( пълен текст » още 11802 знака | 3 коментара | оценка: 5 )