Когато бях малък дядо ми имаше аквариум с рибки. Аквариумът стоеше в кабинета му вкъщи и не беше много голям, но пък беше организиран с много грижа и желание. Обичах да се вглеждам в това консервирано късче от друг свят. То беше досущ както си представях дъното на морето или може би по-скоро на някое езеро.

 ( пълен текст » още 6346 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

В тъмния здрач, покрай старата камбанария се прокраде сянката на мъж. Въпреки, че имаше луна над селото, мракът си оставаше твърде потаен и непрогледен. В прохладната нощ, щурците със своите ноти, създаваха хармония и наслада за жителите на Тузлу алан. Неочаквано, откъм римския мост долетяха писъци. Явно някой през тая нощ не спеше. Една старица, бъркаше маджун1 в бакърена тава, свита под старата плевня. Тя се позаслуша за миг, но не можа да чуе нищо друго, освен пръщенето на сухите съчки, които бе наклала, за да приготви гъстата течност.

 ( пълен текст » още 4327 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Когато преди доста години изкара шофьорска книжка и с младоженческия заем и малко проектански премии си купи чисто нова ЗАЗ-ка, баща му каза, че вече е спокоен, има кой да го вози до болницата. „ Какви ми ги говориш”- отвърна му с изненада той.

 ( пълен текст » още 1473 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Пред входа вече се бяха събрали двайсетина човека. Някои пушеха нервно цигари. Въздухът сякаш бе зареден с напрегнато очакване. Почти всички се чудеха каква неприятна новина ще им бъде сервирана този път.

 ( пълен текст » още 9848 знака | коментирай | оценка: няма ) 

***

Човек се ражда с много мъка на този свят, но и с много любов, с грижа и трепет е чакано първото вдишване. Как боли то? Всеки път! Всеки път, когато на челяка му започне наново живота и отново се пише неговата съдба, там нейде високо в синевата, зад безкрайните облаци, там, където всичко сякаш спи, а всичко е живо.

 ( пълен текст » още 9706 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Слънцето бе към своя залез. В Косте́лския балкан се носеше тъжната песен на изоставено агне, което току-що бе родено. Няколко овце се бяха отделили по-напред от останалите. С последни сили се придвижваха към старата чешма, която се намираше в края на селото. Изплашените животни бяха жадни и дишаха тежко. Споменът от случилото се през днешния ден нямаше да ги напусне съвсем скоро и щеше дълго да ги тормози. Кълбовидни облаци, разпръснати в порозовялото небе, се движеха бързо над селото, опитвайки се да отнесат мъката на стадото, а заедно с нея, да заличат и скръбта на стария пастир.

 ( пълен текст » още 4925 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Вяра нетърпеливо погледна часовника на стената. Още час до края на работното време. Утре съпругът й Валентин имаше рожден ден и искаше да обиколи след работа етажите на МОЛ-а, за да му избере подходящ подарък.

 ( пълен текст » още 2191 знака | 3 коментара | оценка: няма ) 

Новият асфалт насърчително летеше под колата, а юрналото се встрани от нея златно поле нямаше свършване. Само планините, далеч пред погледа и по-прозрачни от летния въздух, даваха граница на този безкрай.

 ( пълен текст » още 1674 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Повест
Планината се събуждаше и разцъфваха нейните красоти. Вечер заспиваше, но гръдта и поемаше дъхавите треви. Малкият заобикалящ челяка свят се изменяше – не изведнъж, но постепенно, а с него трябваше да се изменят и хората.

 ( пълен текст » още 6399 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Когато бях малък ,живеех в едно малко градче ,което се намираше на морския бряг. В него за първи път усетих красотата ,от която бе създаден света. В малките места често усещам по –силно магията на съществуването.

 ( пълен текст » още 4049 знака | коментирай | оценка: няма )