Лятото гореше.
Седмици на все по-топли дни и задушни нощи.
Града онемяваше в най-горещите часове. Улиците му опустяваха, по клоните птиците дремеха, криейки се от жарките лъчи. Следобедите бяха дълги и лениви, под сенките се излежаваха преминали в друго измерение котки.

 ( пълен текст » още 3955 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Кошмар, както всяка нощ. Все едно и също, повтарящо се до безкрайност. Емил се покланя на публиката, взема дългия метален прът, прикляква и слага единия му край на челото си. После се изправя и пробва баланса, правейки крачки напред, назад и встрани. Появява се Камелия, стройна и елегантна, облечена в балетно трико. Тя се приближава с танцова стъпка и се усмихва на Емил. Следва изкачване по стъпенките, стърчащи от пръта.

 ( пълен текст » още 11316 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Седем часа, сутринта е. Слънцето свенливо наднича през тесния прозорец. Усещам с цялото си същество нежната му ласка и с радост установявам, че светлината му вече изобщо не дразни очите ми. Как съм могъл да пропускам красотата на деня, без да се спирам, за да й се насладя. Приемал съм я за даденост. Какъв глупак съм бил само!

 ( пълен текст » още 18645 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Пътуваме по добре познатия ни път – еднакъв и безличен. От двете страни са се ширнали безкрайни разорани полета с едва наболи зеленикави стръкчета по тях. Унасям се и задрямвам.
Събуждам се от силно друсване. Отварям очи. Сигурно сънувам. Затварям ги пак – да дам на последните капчици сън да се стекат по клепачите. Разтърквам ги и пак ги отварям широко.
Изумително. Пейзажът се е сменил изцяло. Намираме се в гъста гора с огромни дървета – стволовете им са широки, стъблата високи, гладки и голи, а на върховете си имат корони от извити клони с оперени листа, прилични на слонски уши.
- Къде сме? – извиквам.

 ( пълен текст » още 8688 знака | коментирай | оценка: няма ) 

На външен вид не приличаше на клошарка. Макар и скромно облечена – тъмносиньо манто, черен панталон – дрехите ѝ бяха чисти, а белите коси, вързани на опашка, падаха на букли върху омотан около врата сив копринен шал. Синьозелени, малко тъжни, но живи очи, зад очила с тънка, черна рамка. Семпъл грим, червило, седефени обеци, кожени ръкавици.

 ( пълен текст » още 8441 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Докато ровеше в една фейсбук група, Дора попадна на странна, на пръв поглед, обява. Очите й се присвиха, болезнена мисъл прониза за миг съзнанието й. Тя въздъхна тежко.

 ( пълен текст » още 8703 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Битие 37:5
А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха.

Здравейте, г-н Д.!

 ( пълен текст » още 16047 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Сънувам остров. Студено е. Вълните се разплискват по брега, каменист и очакващ да бъде погален от слънцето. Да, забравих да кажа, че е полунощ, температурите падат, незнамколкоси по Фаренхайт, животът е в прелитаща птица, чувам крясъка ѝ. Треперя.

 ( пълен текст » още 4473 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

- Маро, а бе знайш ли отишъл си Митьо бакалина?
- Ко, ко?
- Отишъл си бе, изпукясал, ритнал камбаната и гушнал чемшира откъм корена. Хукнал да се разправя със Свети Петър ще ли да го пусне да мине през благите порти, та да се настани у рая на некое облаче ле бяло.

 ( пълен текст » още 5492 знака | коментирай | оценка: няма ) 

1969 година е свързана с първото кацане на Луната през лятото. Всички стояхме пред малките черно-бели телевизори и вторачени гледахме как там ще кацнат американските космонавти. По онова време все още нямаше фалшиви новини, нито пък конспиративни теории по тази тема.

 ( пълен текст » още 4677 знака | 2 коментара | оценка: няма )